Мултимедийни импресии на Густав Климт в Париж

Впечатляваща мултимедийна изложба на Густав Климт може да бъде видяна до 11 ноември 2018 година в парижката галерия Atelier des Lumières.

В огромно помещение от 2000 квадратни метра (бивша леярна), намиращо се в 11-тия аристократичен район на Париж, се показват най-красивите картини на австрийския художник, съпроводени с класическа музика.

Галерията The Atelier des Lumières използва уникален метод, позволяващ едновременно потапяне в изкуството и музиката благодарение на 140 видеопроектора и 50 високоговорителя.
Изложбата по същество представлява над 3000 движещи се картини с най-известните елементи от творбите на австрийския художник, в рамките на 30 минутно звуково-светлинно шоу.

Развиват се около 6 „сцени“ с продължителност 5 минути всяка, в които картините с героите излизат от тяхната конструкция и преливат от образ в образ.

Първата сцена, неокласическата Виена, разкрива архитектурните творения на Густав Климт, включително за музея Кунстисториче и Виенската държавна опера. Таван, колони, фрески – все красиви проекти на Климт, появяващи се със съпровод на музиката на Вагнер, едно съчетание от картина и звук, което ще ви накара да искате да го гледате и слушате отново и отново.

Във втората сцена са показани фасадите на сградите с техните стилизирани мотиви зеленина, както и исторически плакати от 1897г . Климт е един от основателите на Виенски сецесион.

Третата сцена е „Климт и злато“. В магическата последователност ще видите най-емблематичната му картина – „Целувката“, „Дана“ и „Портретът на Адел Блох -Бауер І“.

Очите ни се изпълват със злато и специфичните за Климт фигури на фона на Симфония № 9 от Лудвиг ван Бетовен.

Следва четвърта сцена, в която времето става по-студено и музиката е по-хладна. Картините от четвъртата поредица показват природата през есента, дърветата в гората. Посетителите имат чувството, че земята се движи под краката им, а музикалния фон е на Густав Малер.

Накрая, за големия финал, на фокус са най-красивите портрети на жени, нарисувани от австрийския художник, някои боядисани със злато. Млади дами, бременни и зрели жени, изпълват очите ни с цвят и красота.

Изложбата на Густав Климт е културно събитие, което наистина си заслужава да се посети. Да припомним, че неговата картина „Целувката“ е откупена от австрийската галерия на двореца Белведере още преди да бъде завършена за рекордните 240 000 долара, като до този момент най-високата цена, плащана в Австрия за произведения на изкуството е 500 долара. Картината „Целувката“ има форма на квадрат с внушителните размери 180 на 180 см, рисувана с масло и слоеве златни люспици и е световно призната като един от шедьоврите на ранния модернизъм и виенското арт нуво. През 2006 година пък картината „Портретът на Адел Блох – Бауер І“ е продадена за 135 милиона долара.

За автора:

Густав Климт е австрийски художник символист, основател на школата в изобразителното изкуство, известна като Виенски сецесион. Творецът е роден на 14 юли 1862 г. във виенското предградие Баумгартен в семейството на художника и гравьор Ернст Климт. Густав е второто от седем деца – три момчета и четири момичета. Майката (Анна Климт) има желание, но не успява да се реализира като музикантка. По-голямата част от детството си Климт преживява в бедност, тъй като родителите му нямат постоянна работа. И тримата синове на Ернст Климт стават художници.
Густав най-напред се учи от баща си, а през 1876 г. постъпва във Виенското художествено-занаятчийско училище при Австрийския музей на изкуствата и промишлеността. Следващата година в него влиза и брат му Ернст, който по-късно става гравьор. Густав учи там до 1883 г., като специализира архитектурна живопис. За разлика от много млади художници, Климт приема принципите на консервативното академично образование.

От 1880 г. Густав, брат му Ернст и техният приятел Франц Мач изписват фреските в театрите в Райхенберг, Риека и Карлови Вари. През 1885 г. тримата работят по оформлението на виенския Бургтеатър и Художествено-историческия музей.
През 1888 г. Климт получава от император Франц Йосиф „Златен кръст“ за заслуги в изкуството. Става почетен член на Мюнхенския и Виенския университети.
Бащата и братът Ернст умират през 1892 г. и Густав поема изцяло финансовата отговорност за семейството. Това налага дълбок отпечатък и върху художествените му възгледи и скоро той развива собствен, силно индивидуален стил. В началото на 1890-те години художникът среща Емилие Фльоге, която, въпреки увлеченията му по други жени, остава негова спътница до края на живота му.

През 1894 г. известният художник получава поръчка – три картини за украса на тавана в главната сграда на Виенския университет. „Философия“, „Медицина“ и „Правосъдие“ са завършени към 1900 г., но остро са критикувани заради тематиката, определяна като порнографска. По тази причина творбите никога не са поставени на мястото, за което са предназначени. Това е и последната обществена поръчка, която художникът приема. И трите работи по-късно са унищожени от СС през май 1945 г.
Климт отново разбунва общественото мнение с картината „Голата истина“ (1899). Специално за 14-ата изложба на сецесиона през 1902 г. художникът завършва фриза за Бетовен, който никога повече не е показван до 1986 г.
„Златният период“ в творчеството на Климт е белязан от позитивната реакция на критиката и е най-успешният за художника. Названието произхожда от позлатата, използвана в много от работите му, от „Дворецът на Атина“ (1898) и „Юдит“ (1901) до най-известната от този период – „Целувката“ (1907 – 1908). Златният фон и символиката, близка до византийската, насочват към мозайките на Венеция и Равена, които Климт вижда по време на пътешествието си из Италия. В същото време той се увлича по декоративното изкуство в стил ар нуво. Между 1907 и 1909 г. прави пет портрета на жени, облечени в кожи.

Климт води много обикновен живот, работи в дома си, посвещава времето си на живописта (включително на движението Сецесион) и семейството и не поддържа приятелски отношения с други художници. Достатъчно известен, за да получава много частни поръчки, той си избира само онези, които са му интересни.

Както и Огюст Роден, Климт използва митологията и алегорията, за да завоалира своята дълбоко еротична природа, а много от неговите рисунки издават чисто сексуалния му интерес към жените. През 1911 г. картината на Климт „Живот и смърт“ получава наградата на Световната изложба в Рим.

Анна Климт напуска този свят през 1915 г., а на 6 февруари 1918 г. синът ѝ Густав умира във Виена от пневмония, предшествана от инсулт. Погребан е в гробището Хицинг в австрийската столица. Много негови картини остават недовършени.
Централна тема в картините на Климт е женската красота, но присъстват още стилизирани цветя, шапки, спирали. Климт умее да придава фотографска прецизност на моделите. Неприкритата еротика в картините му обаче е повод за скандали по неговото време, тъй като предизвиква възмущение. Картината му „Медицина“, като подчертава безсилието да се изцерят страдащите, представя сексуалността като освобождаваща сила.

В началото на творчеството си, с брат си Ернст работят заедно върху четири алегории и по онова време стилът му по-скоро напомня за барока. Двамата изписват театъра в Теормина. Повлиява се от художника Ханс Макарт, виден представител на академизма. Прави портрет на Соня Книбс, като „комплексът му“ за празно пространство се подчертава ясно и от монументалното присъствие на фигурата.
По-късно се насочва към рисуването на пейзажи, взимайки за пример постимпресионистите и импресионистите. В пейзажите му е характерно използването на повтарящи се елементи, като те се развиват в посока на кубизма. Климт неслучайно избира квадрата, тъй като тази форма създава въздействие на спокойствие.

Най-известната му картина – „Целувката“ („Любовници“) е нарисувана между 1908 и 1909 година, в зенита на неговия „Златен период“, когато той рисува голям брой творби в подобен стил и техника на позлата. Платното с формата на точен квадрат изобразява двойка прегърнати мъж и жена, облечени в туники, украсени както в геометричния стил, характерен за съвременното на картината течение „ар нуво“, така и с органичните форми от по-ранното течение на изкуствата и занаятите. Творбата е изпълнена с маслени бои и слоеве златни люспици, което ѝ придава модерно, но и наситено с емоционални спомени излъчване. Смята се, че моделите за тази картина са самият Климт и спътницата в живота му, модната дизайнерка Емили Фльоге, но няма доказателство или писмено свидетелство в подкрепа на това твърдение. Други смятат, че жената на картината е модел, известна като „Червената Хилда“, поради силната прилика с модела на картините на Климт „Жена с боа от пера“, „Златната рибка“ and Даная.
През 2013 година, сирийският художник Таммам Аззам прави свръхувеличено копие на „Целувката“ върху фасадата на полуразрушена от бомбардировките сграда в Дамаск. Правоъгълниците върху робата на мъжа от картината съответстват на местата на избитите дупки в стената на сградата. Аззам нарича творбата си „Графити на свободата“ и с нея призовава за внимание към тежкото военно положение в родината му.

Климт и Целувката са сечени върху монети през 2003 година, когато Австрия пуска възпоменателна монета с художника и най-известното му произведение.

Сн: Лилия Йотова