Деница – художничката, която рисува с душата си

На нея не са й необходими очи, за да вижда. Защото рисува с душата си и не иска пари за това. Дами и господа, поредният ценен човек в семейството на Art News – художничката Деница Гълчавова.

Коя е Деница Гълчавова?
Любител портретист. Мечтаеща да бъде музикант.

Първият ти портрет е на Майкъл Джаксън. Какво си мислеше като го започна и какво беше усещането, след като го завърши?

Мислех колко много искам да го нарисувам. Макар още да не знаех, че мога да правя това, го исках. Може би така се получава, когато си предопределен за нещо. Ако няма кой да забележи таланта в теб и да те насочи от ранна възраст, в един момент от живота си, ти сам го откриваш като до това откритие те довежда желанието и страстта.

Имаш зрителен проблем. Хората обръщат ли внимание на това или те ценят заради таланта ти?

Ами, тези които знаят за таланта ми, го ценят. Приятелите ми, ме ценят заради самата мен, а не заради това което мога или начина, по който изглеждам. Поне така се надявам че е. Колкото до случайните хора, нямам представа какво е в главите им, но почти никога не ми се случва да ми се усмихнат.

Защо твориш без пари?

Обичам да рисувам! Обичам да виждам доволните лица на хората, когато получат поръчката си и им хареса. Най-често съм рисувала за свои приятели или роднини, но съм имала поръчки и от непознати и обикновено при получаване на портрета са ми заплащали за труда. Просто рядко получавам поръчки, хората в България нямат пари за изкуство. Аз самата нямам пари за изкуство. Рядко ходя на кино и театър, а за 34-те си години, един единствен път съм била на концерт и това не е поради липса на желание …

Кого си мечтаеш да нарисуваш?

Мечтите ми не са свързани с рисуването. Ако поискам да нарисувам някой, просто го правя, няма какво да мечтая.

Как обогатяваш уменията си?

Не знам, по интуиция, всичко си става само и постепенно. Но преди около 10 години спрях да опитвам нови неща. Рисуването ми е в застой, защото имам нови мечти.

За какво мечтае Деница?

Искам да се занимавам с музика. По-точно, да уча солфеж и цигулка. Всъщност родителите ми освен учители, бяха и музиканти. Баща ми свиреше на китара, а майка ми на цигулка. Винаги се е слушало класическа музика в къщи. Иронията в моята история е, че когато бях дете не понасях звука на цигулката, обичах пианото и исках да се уча да свиря на пиано. Но за бедно учителско семейство с 4 деца, беше непосилно да се закупи токова скъп инструмент или да се отделят средства за уроци. И така детската ми мечта свързана с музиката умря в зародиш. преди 4 години, обаче, загубих майка си. Почина внезапно и неочаквано, беше огромен шок за всички ни и особено за мен, след като първо загубих и баща си също така внезапно и неочаквано. Никога няма да ги преживея! Та иронията на историята ми е, че след смъртта на майка ми, аз преоткрих и буквално се влюбих в цигулката. И сега ми е станало като фикс-идея да започна уроци. Нямам средствата за това още, но няма да се откажа от тази си мечта, докато дишам!

Казваш в едно друго интервю, че би направила портрет на Първанов, но не и на Путин. Какво не одобряваш у руския президент?

Не помня, кога и къде съм казала това и не бих могла да отговоря на въпроса, но към днешна дата нещата са доста различни! Аз по принцип не понасям политиката и не бих нарисувала нито един от двамата, не защото са политици, а защото просто не са ми достатъчно симпатични. Бих нарисувала някой от тях само, ако са ми зададени като поръчки. Поръчки не отказвам и не питам „Защо точно този човек?” Не знам, какво не съм му харесвала на Путин навремето, но сега ми се ще България да е по-близка с Русия, както е била преди и както трябва да бъде! Ние сме славяни. Мразя това, че нашите политици изпълняват заповедите спуснати им от Вашингтон. България умира, българския народ е на изчезване. Българското правителство извършва геноцид над собствения си народ, заради чий интереси е това?

Освен с рисуване се интересуваш и от футбол. Къде са пресичат двете?

Футбола ми е завещание от родителите ми, по-точно от баща ми. Те бяха големи запалянковци, а баща ми беше и треньор по футбол на ученици в гр. Добрич. Печелил е с отбора, който тренираше, 3-то място в Данониада. Заради увреждането ми, лекарите не ми позволяваха да спортувам. Ако я нямаше тази забрана, най-вероятно щях да тренирам футбол. Сега съм просто запалянко. А къде се пресича футбола с рисуването? Ами никъде! До този момент нито един футболист не съм нарисувала. Сега, като се замисля, нямам представа защо така …