Warning: sprintf(): Too few arguments in /home/zt8q5rv8/artnewsbg.com/wp-content/themes/covernews/lib/breadcrumb-trail/inc/breadcrumbs.php on line 253

Доцент Петър Абаджиев в специално интервю за Art News: „Животът трябва да се живее!“

– Как се насочихте към тази професия?

– Стана случайно. Започнах да снимам на 15 години с един стар мехов апарат Агфа. Създаването на образ ме порази. Продължих да снимам все повече и повече. Минах през всички свойствени на годините фотографски стилове и технологии. Естествено започнах с чисто наивните снимки на любителя, после изживях култа към документалността и репортажната фотография и после под влиянието на двама изключителни фотографи – Бутирин и Михайловски открих света на обработеното изображение, изображението, в което имат силен израз идеите, чувствата, отражението на вътрешния мой свят, посланието да сърцето и ума на зрителя. На всичко това съм верен и до днес.

– С какво Ви спечели художествената фотография?

– Артистичната („художествената“ е неудачно определение) фотография ти дава възможност за изразиш себе си, твоите представи за света… Да влизаш в невербален контакт с хората…

– Член сте на АПФ. Кои са трите златни правила, които следвате в професията си?

– Нямам златни правила. Работя докато постигна това което е в сърцето ми, мислите ми, идеите ми. Докато се получи моят образ. Моят.

– Преподавате в няколко ВУЗ-а. Как откривате таланта на студентите?

– Талантът не се открива. Или го има или го няма. Може само да се шлифова. И да му се дава свобода да се развива, а не да влезе в някакво клише. На това учих студентите си – да са верни на себе си.

– Носител сте на почетен знак на София. Какво означава за Вас това признание?

– Признание за това което съм правил в живота си. Аз не бях само фотограф, а дълги години работих в полиграфията. Ръководих центъра за репродукционна фотография, технология, която по-късно замених с цифрова обработка.

– Новата Ви книга „Животът“ имаше премиера преди дни. Как се роди идеята за нея?

– Това беше една стара моя мечта – да остане нещо стойностно след мен, защото изложбите се забравят бързо, а едно добро печатно издание е вечно. Щастлив съм, че албума вече е жив.

– Какъв е животът през погледа на един фотограф?

– Животът има в себе си и радост и мъка, любов и омраза, щастие и щастие, срещи и раздели… Той е пъстър, тих и крещящ, светъл и тъмен. Той е единствен и трябва да се живее!

Сн: Петър Станев