Квартет Destiny: Музиката е нашата съдба!

Те са квартет, но в обектива ни попадат три от тях. Отличителни белези – усмихнати, позитивни, завладяващи.

10437449_1002516606469609_6214370234456730067_n

– Как съвместявате ролите си на майки, професионални музиканти и вечно заети жени?

Гери: Трудно, но успяваме. Не си представяме живота без това, което правим. Вървим смело напред и вече имаме планове за следващия сезон.
Лора: При добра организация няма невъзможни неща. Децата ставата част от нашия музикален свят и така израстваме заедно.

– Не виждам издайническия белег на врата, задължителен за всяка цигуларка?

Гери: Аз съм истинска късметлийка в това отношение. Моят подбрадник (причината за рани, белези и възпаления при цигуларите – бел. ред) е сътворение на Едрю Едрев и приляга съвсем естествено към кожата.

– Нали сте квартет, а срещу себе си виждам трио.

Лора: Четвъртата дама в нашия екип учи във Ваймар и си идва, когато имаме общи концерти.

– Какво виждате в бъдещето?

Гери: В бъдещето виждаме много нови албуми, проекти и фенове. В момента сме в подбор на нови произведения, които да предложим на публиката и да включим в албума си.

– Трябва ли класическата музика да бъде предлагана по атрактивен начин, за да бъде слушана и забелязана от публиката?

Гери: Ние просто предлагаме една разходка на хората в забързаното време – от Бетовен до „Буба Мара“. Искаме максимално бързо да представим музиката във всичките й форми и сме особено щастливи, че залите са пълни с публика.

– Има ли звезди в България?

Лора: Има една звезда и тя се казва Лили Иванова.

– Бихте ли насочили децата си към Вашето изкуство?

Лора: Децата е добре да се докоснат до музикалното изкуство, но не насила. АКо те пожелаят, няма да застанем на пътя им.

Гери: Искам децата ми да правят това, което ги прави щастливи. Но дали музиката ще стане тяхно бъдеще не знам. Аз съм щастливка, музиката е мое хоби, моя професия, моя страст.

– Вашите житейски партньори как приемат непрестранните Ви анжагименти?

Лора: Те просто нямат избор, изкуството изисква жертви (смее се).

Гери: Мъжът ми Слав също е музикант и много ми помага в моите проекти, а също му помагам, тъй като той се занимава със запис на филмова музика.

– Как звучи тъгата и как радостта?

Гери: Тъгата звучи като музиката на Даяна Кроу, а радостта е „Буба Мара“.

– Как си почивате, слушате ли музика, докато релаксирате?

Гери: Почивам си с джаз. Почиваме си и по път за някой концерт, когато и четирите сме в колата и си говорим наши си женски неща. Щастливи сме, че работим с професионалисти като Марко Стречони и Маурицио Абени.

Лора: Почивам си с разходки с детето, докато караме колело и обикновено музиката е избор на партньора ми – италианска.

– Думата, която Ви описва най-добре?

Гери: Думата е като името, което сме избрали – съдба. Музиката е наша съдба.

11100309_1002516836469586_6246630187864415907_n

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.