Лувърът и „Свободата“ на Дьолакроа

Йожен Дьолакроа е един от най-известните, но вероятно най-малко разбрани майстори на френското изкуство. От Лувъра се надяват да променят това чрез пълна ретроспекция на неговото творчество. С тази изложба галерията ще отведе посетителите извън най-разпознаваемите шедьоври на Фердинан Виктор Йожен Дьолакроа, сред които е „Свободата води народа“, украсила пощенски марки и банкноти във Франция, както и обложка на албум на „Колдплей“.

Редом с Мона Лиза, прочутата картина на Дьолакроа от 1830 г. с изображението на революционерката с гола гръд, понесла пушка в едната ръка и знаме в другата, е сред най-посещаваните творби в Лувъра.

Ретроспективната изложба „Дьолакроа“ в Лувъра продължава до 23 юли, преди през есента да отпътува за музея „Метрополитън“ в Ню Йорк, но без по-големите картини.

Йожен Дьолакроа (на френски: Ferdinand Victor Eugène Delacroix) е френски художник, един от най-значителните представители на романтизма. Дьолакроа е роден в Сен Морис ан Шаланкон, Югоизточна Франция. Има предположения, че истинският му баща е политикът и дипломат Шарл Морис дьо Талейран, който е приятел на семейството и на когото той прилича по външност и характер.

Творецът се обучава при Пиер Нарцис Герен в неокласическия стил на Жак-Луи Давид, но е силно повлиян от по-яркия и богат стил на фламандския художник Петер Паул Рубенс (1577 – 1640), както и на своя съвременник, французина Теодор Жерико, чиито работи поставят началото на романтизма в живописта.

През 1822 представя картината „Данте и Вергилий“, която е пълна с емоционално напрежение и мрачни и трагични чувства.

Картината „Клане В Хиос“ изобразява страданието на гърците под османска власт. Тя е пропита с драматизъм, вътрешно напрежение и съчувствие към страдащия народ, като повечето му картини.
Платната му са вдъхновени предимно от исторически и литературни сюжети (от произведенията на Уилям Шекспир, Йохан фон Гьоте, Джордж Гордън Байрон, Уолтър Скот).

„Дьолакроа е най-големият художник, представител на романтизма. Негова картина е една от двете най-емблематични творби тук. И все пак той остава мистерия — казва Себастиен Алар, директор на отдел „Живопис“ в Лувъра. — Той има още толкова много произведения след 10-те години, през които е нарисувал най-известните си картини и ние показваме за първи път след 1963-та, почти цялото му творчество.“

Според уебсайта на Лувъра, изложбата ще отговори на въпросите, повдигнати от неговата дълга, плодовита и многостранна кариера, като запознае посетителите с един завладяващ образ: виртуозен автор, художник и илюстратор, любопитен, критичен и култивиран, влюбен в славата и посветен на работата си“.

Художник, обсебен от светлината и цвета, той е един от първите, които рисуват модели със смесен расов произход, за да уловят уникалната светлина на кожата. Вместо да рисува зелено, Дьолакроа рисува една до други две точки – синя и жълта – и оставя окото на зрителя да свърши останалото. Изложбата демонстрира как този опитен експериментатор е вдъхновил мнозина след себе си.

Пабло Пикасо репродуцира неговата „Алжирски жени“, а пионерските му техники са последвани от импресионисти като Клод Моне и Пол Сезан.

През последните десетилетия от живота си Дьолакроа се сдобива с международна известност – включително и в Съединените щати, откъдето са наети около 40 от произведенията за ретроспекцията в Лувъра.
Въпреки това, размерът на много от драматичните му платна – над 260 см на 325 см – усложнява пътуването на работите му по света.

„Дьолакроа е обичал Лувъра и тук наистина е единственото място, където може да се видят толкова много произведения на един от най-големите художници на всички времена“, казва Алар.

Сред френските големи формати блестят „Коронясването на Наполеон“ на Давид и „Свободата, която води народа“ на Дьолакроа. Донякъде те са еманация на противоборството между двете основни течения в живописта през ХIХ век – класицизма и романтизма.
Изложбата е посетена от повече от 300 000 души.