Всички публикации от admin

19 август – световен ден на ФОТОГРАФИЯТА

Думата фотография произлиза от гръцките думи фос (светлина) и графис („писец“, „четка“) или графи – означава буквално „рисуване със светлина“. Опитите за фотографиране датират още от времето на Леонардо да Винчи, но първата успешна снимка е направена от французина Жозеф Нисефор Ниепс през 1826 година. Но световният ден на фотографията се отбелязва в чест на друг французин – Луи Дагер, който открива фотографския процес чрез обработката на сребро с йодни пари и го представя на 19 август 1839 година пред Френската академия на науките и изящните изкуства. Френското правителство купува патента и незабавно го прави публично достояние.
Първата съхранена снимка на българи е от 1842-1843 година. На портрета са фотографирани във Виена възрожденецът Тодор Минков с майка си.
Художествената фотография официално е призната от българската държава за изкуство през 1957 г. и с в.“Известия“ (бр.62/02.08.1957г.) се разрешава практикуването й.

Днес празнуват професионални фотографи и любители – всички, които не изпускат фотоапарата от ръце, за да запечатват история, мигове на красота и радост, на тъга и философски размисъл. Често казват, че една снимка спестява 1000 думи.

Ето и няколко мисли за фотографията:

* Фотографията е единственият език, който е разбираем на която и да е точка от земното кълбо.
Бруно Барби
* Първата половина на двадесети век принадлежи на Пикасо, а втората на фотографията.
Дейвид Бейли (1938)
* Фотографията е много повече от предаване на реалните факти или идеи. Тя е съзидателно изкуство.
Ансел Адамс
* Не правим снимката просто с фотоапарата, влагаме в нея и книгите, които сме чели, филмите, които сме гледали, музиката, която сме слушали, хората, които сме обичали. Ансел Адамс
* Понякога завиждам на фотографите, те могат в 1/125 sес. да разкажат повече за човека, отколкото аз в 30 страници.
Уилям Сароян
* Фотографията е начин на усещане, на докосване, на любов. Заснетото е запазено завинаги… тя помни малките неща, дълго след като сте забравили всичко.
Арон Сискинд
* Фотографията е истина.
Жан-Люк ГодарФотограф

ХІ-ти национален събор КОПРИВЩИЦА 2015

Гостоприемна Копривщица отвори своите дървени порти за 11 път за българския народен фолклор и творчество. В рамките на три дни възрожденското китно градче се изпълни с огнени ритми, звуци, традиции, бит и изкуство. Самодейци от всички краища на българия демонстрираха своя талант. Чужденци от цял свят поглъщаха жадно частици от българския дух. Десетки японци сновяха из града със своите камери и фотоапарати и запечатваха колоритните гледки. Баби с бастуни, но в народни носии, смело изкачваха стръмния еднокилометров път към сцените в планината. Делегация на Юнеско, начело с Ирина Бокова, бе развеждана из града и сцените, а след официалното откриване бе нагостена с вкусен български обяд в най-доброто заведение „Дядо Либен“.

Състави от цяла България се приготвяха и обличаха прилежно пазени носии на стогодишна възраст, нагласяха пафти и шевици, обуваха цървули и запасваха пояси, девойките поставяха цветя в косите, а младежите – рунтави калпаци. Колона от автобуси бе насочвана към импровизирани паркинги и от там слизаха пъстроцветни състави в различни носии. Палатков лагер на края на града бе сбор за голяма част от участниците, пътуващи от далече. В съседство бе разположен и палатковият лагер на жандармерията, която се грижеше за спокойното протичане на тридневните празненства.

Тъпани, цигулки, гъдулки, окарини и чанове огласяха всички краища на града. Дантели, плетива, черги и килими се диплеха на улицата на занаятите. Умели майстори показваха своя талант и изкуство направо на улицата – баби тъчаха на станове, дърворезбари изрязваха фигурки от дърво, художници рисуваха, а ножарите остреха ножове и саби.

Посетителите можеха да се включат и да направят с помощта на майстор собственоръчно изделие от глина или да изтъкат мини килимче. За спомен от фестивала се взимаха сувенири от различно естество – магнити, гайди, грънци, ръчни плетива, носии или части от тях, калпаци, тениски и др. Картини с гледки от китна Копривщица, плетени „невести за женене“ или ръчно направени сапуни от восък и ароматни билки.

Магията на Копривщица е трудно да се опише, тя трябва да се изживее. Ако сте пропуснали този събор, то непременно планирайте посещение на следващия след пет години. Усещането е неповторимо.Копривщица 2015 Копривщица 2015 Копривщица 2015 Копривщица 2015 Копривщица 2015 Копривщица 2015 Копривщица 2015 Копривщица 2015 Копривщица 2015 Копривщица 2015

 

Eдна жена, открила себе си в творческия свят на бижутата

11752459_1030669666987636_2869957546845549866_nТя е жената с най-сините очи на света, а синьото й е любим цвят. Веща е в икономиката, но с ръцете си умее да прави истински вълшебства. Има сестра-фотограф и много малко снимки на себе си, но обожава да подрежда бижутата си за фотосесии. Това е тя – Веселка Димитрова.

– Къде е пресечната точка между инженера и бижутера?

– Инженерната специалност ми помага много при самото конструиране на бижутата. В повечето случаи се стремя да постигна симетрия.

– Кога човек разбира, че може да прави чудеса с ръцете си? Ти кога разбра?

– Според мен – когато получиш както собствено удовлетворение така и това на други хора. Още от малка обичах да се занимавам с приложни изкуства. В училище предметът по труд и творчество ми беше любим. Когато правя бижута, времето спира. Когато направя бижу по собствен модел изпитвам голямо удовлетворение при завършването му. А когато не става – го оставям за „по-добри“ времена.

– Кое беше първото бижу, което направи. А първият човек, на когото го подари?

– Първото истинско бижу, което и до момента ми е фаворит са едни посребрени обици със сини циркони. Направих ги на първия урок на курса в ателие Марабу. И до момента си ги нося с голямо удоволствие.Там видях колко малко му трябва на човек да започне да прави това, което харесва.

1969320_1543618815863389_1356004035_n– Коя жена е по-елегантна – тази, която притежава 100 рокли или тази, която има едно уникално бижу?

– В днешно време може би се забелязва жената със 100 рокли, но за мен тази с уникално бижу би ми направила много по-голямо впечатление.

– Твоята сестра е известен фотограф. Двете изкушавате ли се да си правите фоторевюта?

– Това е голям парадокс. Знаете, че обущарят ходи бос, нали? В интерес на истината нямаме много снимки заедно. Може би пръст в това има и забързаното ни ежедневие. Нямаме много време за себе си. И малкото станало го посвещаваме на семейството.

– Кои са основните изисквания, на които трябва да отговаря едно бижу?

1959435_1543642852527652_1372657382_n– Едно бижу на първо място трябва да е майсторски изработено. Не бива да се забелязват раздърпани или бодящи краища. На второ материалите да са качествени и антиалергични.

– Как да разберем, че притежаваме истински камък, е не евтина имитация?

– В днешно време е много трудно да се разбере кой камък е истински. Синтетиката е заляла пазара. Аз приемам за истински само тези, които са с неправилна форма, излъчват студенина и са от проверен източник.

– Преди няколко години отново се върна модата на пластмасовите гривни и обеци. Как гледаш на подобни модни течения?

– Да си кажа честно не ми допадат особено. Има нещо евтино и фалшиво в тях, а аз ценя добрата изработка и материали.

– Има ли бижу, което при никакви условия не би сложила?

– Аз по принцип рядко нося бижута, но не бих сложила нещо обемно и тежко.

1622251_1543618349196769_1240616060_n
– Как гледат любимите ти хора на твоето занимание?

– Радват се, че съм намерила точното занимание за мен. Малко недоволстват в къщи, че заемам много място и окупирам холната маса със седмици. Мечтая за мое собствено ателие, където да съм в „свои“ води.

– Участваш ли в конкурси?

– Миналата и тази година учавсвах в конкурса за бижута на ателие „Марабу“. 2014 година бях полуфиналистка с „Чудните символи на плиска“.

– Познаваш ли се с други творци? Имате ли място, на което се събирате?

– Познатите ми в тази област се разпростират само от ателие „Марабу“. Има доста таланти там. До сега не сме се събирали, но в бъдеще планирам да направим срещите по-чести.

1912534_1543618372530100_168718348_n– Как изглежда радостта като бижу? А тъгата?

– При споменаване на радост в съзнанието ми изниква бижу с жълт и оранжев цвят с дължина по врата наситено с кристали циркони. А тъгата – дилго в черно-сиво с метални елементи.

 

 

 

 


– Коя е Веселка?

– Коя съм аз? Една жена, търсеща и открила себе си в творческата страна на бижутата.

Квартет Destiny: Музиката е нашата съдба!

Те са квартет, но в обектива ни попадат три от тях. Отличителни белези – усмихнати, позитивни, завладяващи.

10437449_1002516606469609_6214370234456730067_n

– Как съвместявате ролите си на майки, професионални музиканти и вечно заети жени?

Гери: Трудно, но успяваме. Не си представяме живота без това, което правим. Вървим смело напред и вече имаме планове за следващия сезон.
Лора: При добра организация няма невъзможни неща. Децата ставата част от нашия музикален свят и така израстваме заедно.

– Не виждам издайническия белег на врата, задължителен за всяка цигуларка?

Гери: Аз съм истинска късметлийка в това отношение. Моят подбрадник (причината за рани, белези и възпаления при цигуларите – бел. ред) е сътворение на Едрю Едрев и приляга съвсем естествено към кожата.

– Нали сте квартет, а срещу себе си виждам трио.

Лора: Четвъртата дама в нашия екип учи във Ваймар и си идва, когато имаме общи концерти.

– Какво виждате в бъдещето?

Гери: В бъдещето виждаме много нови албуми, проекти и фенове. В момента сме в подбор на нови произведения, които да предложим на публиката и да включим в албума си.

– Трябва ли класическата музика да бъде предлагана по атрактивен начин, за да бъде слушана и забелязана от публиката?

Гери: Ние просто предлагаме една разходка на хората в забързаното време – от Бетовен до „Буба Мара“. Искаме максимално бързо да представим музиката във всичките й форми и сме особено щастливи, че залите са пълни с публика.

– Има ли звезди в България?

Лора: Има една звезда и тя се казва Лили Иванова.

– Бихте ли насочили децата си към Вашето изкуство?

Лора: Децата е добре да се докоснат до музикалното изкуство, но не насила. АКо те пожелаят, няма да застанем на пътя им.

Гери: Искам децата ми да правят това, което ги прави щастливи. Но дали музиката ще стане тяхно бъдеще не знам. Аз съм щастливка, музиката е мое хоби, моя професия, моя страст.

– Вашите житейски партньори как приемат непрестранните Ви анжагименти?

Лора: Те просто нямат избор, изкуството изисква жертви (смее се).

Гери: Мъжът ми Слав също е музикант и много ми помага в моите проекти, а също му помагам, тъй като той се занимава със запис на филмова музика.

– Как звучи тъгата и как радостта?

Гери: Тъгата звучи като музиката на Даяна Кроу, а радостта е „Буба Мара“.

– Как си почивате, слушате ли музика, докато релаксирате?

Гери: Почивам си с джаз. Почиваме си и по път за някой концерт, когато и четирите сме в колата и си говорим наши си женски неща. Щастливи сме, че работим с професионалисти като Марко Стречони и Маурицио Абени.

Лора: Почивам си с разходки с детето, докато караме колело и обикновено музиката е избор на партньора ми – италианска.

– Думата, която Ви описва най-добре?

Гери: Думата е като името, което сме избрали – съдба. Музиката е наша съдба.

11100309_1002516836469586_6246630187864415907_n

Haddaway: Ще се върна отново в България!

Той не пие, не пуши и не преяжда, особено преди концерт. Обожава дъщеря си и е възхитен от красотата на българките. Дами и господа, най-откровеният Haddaway, специално за Art news.

 

10403364_984059231648680_6419721036213727387_n

– Тривиален въпрос, но все пак – какво за теб е любовта?

– Да, никой не ми го е задавал досега (смее се – бел. ред). Ако трябва да съм сериозен, за мен любовта е най-вече респект, уважение. Независимо каква е – от родител към дете, между мъж и жена, между хомосексуални партньори, тя винаги е проява на респект.

– За пети път си в България…

– Да и всеки път откривам нещо ново. Първото, което ми направи впечатление бяха красивите българки и страхотната храна. След всяко мое идване тук се чувствам все по-зареден и по-обогатен. Публиката е превъзходна – толкова топла и емоционална. Определено ще дойда пак.

– Каква музика слушаш, когато релаксираш?

– Програмата ми е наистина адски напрегната. Понякога дори си мисля, че нямам нужда от свой собствен дом, защото постоянно спя по хотелите. На сцената винаги трябва да си на 100% зареден и мотивиран, никой не се интересува дали си уморен и дали си се наспал. Затова в редките моменти на почивка предпочитам всяка музика, която ме кара да се отпускам и да се чувствам като прероден.

11008550_984059191648684_3888178820310034270_n

– След визитата ти у нас, какви са следващите ти музикални проекти?

– През септември издавам нов албум (Тото Кутуньо също ще пусне нов албум през септември – бел.ред). Поработихме сериозно с моя екип и съм сигурен, че няма да разочаровам феновете си. Не обичам да прибързвам и да пускам нещо, просто, за да покажа, че работя и ме има. Не броя часовете в студиото – колкото е наложително, толкова стоя, докато ми хареса звученето. Длъжник съм на дъщеря си, но тя вече е голяма и разумна и разбира, че работата ми изисква пълно отдаване.