Архив на категория: Interview

Веско Ешкенази: „Не чакайте бедата, помагайте!“

Репортерът на Art news Калина Владимирова с ексклузивно интервю от виртуозните музиканти Людмил Ангелов и Веско Ешкенази. Двамата дариха приходите от новия си диск Tango на пострадалите в с. Хитрино.

– Как една трагедия обединява един цял народ?
В.Е: Точно по този начин, както го правим сега. Тези хора имат нужда от нашата подкрепа. И ние просто го направихме, без да губим време.
Л.А: По-важно е да се обединяваме и извън трагедии. Не бива да чакаме да ни сполети беда.
– Защо решихте да се включите в благотворителната кауза?
Л.А: Защото това е нашият жест с Веско, искаме просто да сме полезни. Всички заедно правим това възможно.
– Номиниран сте за „Грами“. Колко голяма е отговорността на тази награда?
В.Е: Изключително голяма. Като „Оскар“ при филмите. Затова трябва да даваме най-доброто от себе си.

– Как би звучал най-тъжният и най-веселият момент в живота Ви?
– В.Е: Най-тъжният момент е с музика на Чайковски, а най-щастливият – Бърнстейн
– Л.А: Най-тъжният е едно ноктюрно от Шопен. А най-веселият – „Одата на радостта“
– Вашето предпразнично пожелание към читателите на Art news?
– Л.А: Преди всичко пожелавам здраве. Нека бъдем по-добри, докато се докосваме до очарованието на музиката.
– В.Е: Намерете красотата в класическата музика, тя е един нов свят. И аз се присъединявам към пожеланията за здраве.

Сн: Лилия Йотова

dvama

podpis

sam

tri

ЕКСКЛУЗИВНО: Лилия Йотова е единственият българин, журиращ конкурса на VIPA

Art news е единствената медия, на която г-жа Йотова пожела да даде интервю

– Лилия, какви критерии трябва да покрива един фотограф, за да бъде избран от цяла България за жури в този престижен конкурс?

– На този въпрос може би трябва да отговорят организаторите, но това, което мога да кажа е, че членовете на журито трябва да имат достатъчно богато портфолио, фотографски опит, както и е желателно да са журирали фотографски конкурси. Трябва да бъдат безпристрастни, открити, лоялни, да търсят новото, различното, креативното, за да могат да отсеят най-добрите творби и да отличат най-креативните фотографи. Също така трябва да имат широка обща култура, да се интересуват от развитието на фотографията и непрекъснато да повишават своята квалификация, за да отговарят на съвременните изисквания и да са в крак с всички тенденции и течения в съответната област.
За мен е чест, че от международния конкурсен хъб VOUBS се спряха на мен и че ще работя заедно с още 8 колеги фотографи, всеки от които е с много впечатляващо портфолио.

– Кое отличава професионалния от фотографа-любител?

– Границата е много тънка. Много е просто и същевременно много сложно. Професионалният фотограф упражнява тази дейност като основна професия и с нея се издържа, докато любителят снима за удоволствие в свободното си време. За единият това е основен доход, за другия е хоби. Бързото развитие на технологиите направи фотографската техника широкодостъпна и днес дори любителите могат да разполагат с най-добрите фотоапарати, светкавици, аксесоари. Това, че притежаваш такава техника, не те прави професионалист. Професионализмът се получава чрез натрупване на знания, опит, стаж, практика, технически умения и др. Приемаме, че професионални фотографи могат да бъдат тези, които покриват определени критерии за технически умения, знания, покриват стандарти за качество и се издържат само с фотографски труд. Тези, които го практикуват паралелно с друга професия, могат да се нарекат любители. Няма нищо лошо да си любител, дори напротив. И сред тях има яркоизявени фотографи и изключително красиви снимки. Въпросът е, че фотографията увлича, много хора се занимават с нея и се получава някаква естествена необходимост от оформяне на общности. В тези общности фотографите се събират, обединяват, комуникират, обсъждат проблеми, казуси, обучават се и търсят нови идеи, вдъхновения. Това е една от причините за създаването на Асоциацията на професионалните фотографи, на която съм председател. Тя е неправителствена организация в обществена полза, чиято цел е да изгражда положителен имидж на професионалните фотографи в обществото и да утвърждава тази професия като значима, отговорна и отговаряща на високи стандарти. В асоциацията се влиза трудно, чрез кандидатстване с портфолио и препоръки, защото тя се явява гарант за качество и професионализъм на всички нейни членове. И е изключително важно тези, които участват в нея, да са доказани специалисти в своя жанр.

– Кои професионални неписани правила никога не прекрачила?

– Понеже съм светски фотограф – така се стекоха обстоятелствата, че специализирах точно в този жанр, и в моя обектив на фокус са известните личности, не бих си позволила навлизане в личното им пространство без разрешение. Винаги снимам със знанието и позволението на конкретния обект. По този начин изграждам доверие и спазвам етични норми. Обичам да работя в дух на разбирателство и с положителна нагласа към всичко. Никога не бих направила снимка на всяка цена, не бих използвала болката и скръбта на хората, за да покажа някаква разтърсваща история. Напротив, концентрирала съм се върху радостните събития, поводи и постижения. Във фокуса на обектива ми е красивото и доброто. Опитвам се да избягам от неписаната новинарска максима, че „Лошата новина е добра новина, а добрата новина не е никаква новина“. Напротив, има добри новини, стига фокусът да е върху тях и да са представени достатъчно интересно, различно и атрактивно.

– Любимата Ви снимка е?

– Не мога да кажа, че имам една любима снимка. Но мога да кажа, че имам любим жанр и това е снимането на сценични изяви – концерти, балет, театър, опера и тн. Съответно, имам много любими снимки от сцена. Любими са ми, защото са изпълнени с цвят, светлини, движение, емоции, защото са непринудени. Мечтата ми е един ден да направя изложба с голяма част от тях (всичките едва ли ще може наведнъж) и да ги събера в една красива фотокнига, с твърди корици и луксозни страници, която да даде възможност да се насладиш на една цяла музикална история в снимки.

– Ясно е, че обичате да снимате. А обичате ли да Ви снимат?

– Ами зависи от настроението. Принципно обектива ме обича – независимо дали съм зад или пред него. И аз го обичам. Това е една взаимна любов от пръв поглед.

-Как изглежда идеалната снимка?

– Мисля, че снимките не трябва да се вкарват в някакви рамки, темплейти или стереотипи. Затова ще кажа, че идеална снимка няма. Чрез снимката всеки фотограф изразява себе си и показва по какъв начин вижда света, затова творчеството на всички, които се занимават с това изкуство, е различно. Всеки има различна гледна точка и това е хубавото на фотографията – нищо не се повтаря. Аз като един водолей, който непрекъснато търси новото, нестандартното, различното, съм много удовлетворена, че това е моята професия, защото непрекъснато виждам нови неща, изучавам хората, културата, взаимоотношенията, психологията дори. Всъщност, мога да кажа, че идеалната снимка е тази, която ще я запомнят със своята различна и нестандартна гледна точка, ще направи впечатление и ще остане в съзнанието на много хора, ще остави ярка следа след себе си, или ще накара мнозина да се замислят, ще повлияе на хората или ще бъде повод за взимане на решения, дори тази, която предизвика дебати, коментари и диспути. Това означава, че е достатъчно силна като въздействие.

– Какво е пожеланието Ви към читателите на Art news?

– Желая им да не спират да търсят информация за културата и изкуството, защото това ще ги обогатява и разсейва приятно в днешния стресиращ и забързан ритъм на живот. Да бъдат активни! Да бъдат любознателни, изискващи, взискателни и същевременно високообразовани и осведомени. И да не спират да си доставят мънички удоволствия с това, което харесват – дали ще е гледане на романтичен филм в кино или пък забавна театрална постановка, или пък посещение на концерт на любима група, или купуване на интересна книга, впечатляваща фотография или живописна картина. По този начин същевременно подкрепят културата и изкуството и спомагат за тяхното развитие.

12369225_10207301643153802_218677956672976966_n

Кои са най-добрите български фотожурналисти?

Общо 242 фотографии в репортажи, фотоесета, документални истории и единични снимки са представени в изложбата „БГ Пресфото 2016”.
Авторитетното жури в състав Тамаш Пацай – унгарски документален фотограф, Дийн Кокс – американски фотожурналист, базиран в Швеция и Хонг Конг, Звездан Манчич – фотограф и куратор, Валентина Петрова – български фотожурналист, кореспондент на Асошиейтед прес и Милан Христев – легендарен български фотодокументалист отличиха:

Категория „Фотожурналистика от България – единични снимки“:
Първо място за двама автори – Виктор Троянов и Денис Бучел, второ място за
Стоян Илиев и трето място – Благой Кирилов

Категория „Фоторепортажи от България“
Първо място – Георги Палейков, второ място – Стефан Колев и трето място за Виктор Троянов, Краси Стругов и Цветомир Димов.

Категория „Документални истории и фотоесета от България“
Второ място – Христо Русев и трето място – Росина Пенчева.

Категория „Фотожурналистика от чужбина – единични снимки“:
Първо място Георги Георгиев, второ място Тодор Кръстев и трето място Георги Кожухаров.

Категория „Фотожурналистика от чужбина – серии“:
Първо място Христо Русев, който получи и Специална награда за най-добър млад фотожурналист, а на второ място се класира Благой Кирилов, най-добър дебютант в конкурса.

zagla

14142014_1580760415553226_2351831955312325052_n

14199530_1580760578886543_7951398064005807676_n

14212073_1580760292219905_2667124224871680918_n

14225363_1580760112219923_816509416616516210_n

14233076_1580760142219920_5549500772930817194_n

Ценка Местанка: „Винаги можеш да си нещастен, изкуство е да си щастлив“

Усещате, че сте постоянно напрегнати, крещите вкъщи, крещите на работното си място, нищо не се случва така, както искате да се случи. Черните мисли са като тъмен облак, който закрива слънцето. Магия ли е това или собственото ни неумение да прогоним негативното и да поканим позитивното да се настани удобно. Специално за Art news практикът по ТЕС Ценка Местанска разкрива тайната на успешния балансиран човек
– Вие сте психолог, семеен консултант и практик по ТЕС (техника за емоционална свобода). Как човек разбира, че призванието му е да помага на другите?
– До ден днешен намирам тетрадки, папки и тефтери, отпреди много време, в които съм си водила записки. Щом хората ме търсят, значи имат нужда от мен и това е моето призвание. Крайъгълният камък, който преобърна живота ми, беше една книга на Луиз Хей, която прочетох, когато бях на 16. Тогава реших професионално да започна да се обучавам на техниката ТЕС. Живеех в Германия и се занимавах с моден дизайн. Родителите ми много ми липсваха и в продължение на 3 дни си внушавах, че имам спешна нужда от операция на апендицит. Самовнуших си, че ако ме приемат в болница, за да ме оперират, майка ми и баща ми незабавно ще дойдат и ще се съберем. Оказа се, че моите мисли могат да влияят на физическо ниво. Точно така стана. Без намесата на лекарства помогнах на много хора. Помогнах на няколко жени да преодолеят страха си от летене, на няколко деца да са отлични ученици. Тогава реших да следвам психология. Станах и лекар-хомеопат, но прецених, че това не ми е напълно недостатъчно. В Лондон завърших психоенергийна медицина, а в САЩ специализирах.
– Защо е по-лесно да нахлуят в главата черни мисли, а с положителните е доста сложно?
– Защото още от дете ни учат – внимавай, пази се, недей. Никой не казва на детето си – ти си способен, ти можеш, ти си умен, ти си прекрасен. Майките само нагрубяват децата си и така в продължение на 1-2 години тези утвърждения започват да се приемат като чиста истина.
– Все повече хора вярват, че са жертва на магия. Има ли подобно понятие или ние сами си блокираме успеха на енергийно ниво?
– Разбира се има подобни енергийни влияния, въпрос на собствен избор е дали да приемем тази енергия или не. Не го приемайте като магия, а като слабост на този, който Ви е нагрубил.
– Как реагира тялото на стреса?
– Винаги стресът блокира енергийната система. Стресът понякога е полезен, когато не се превърне в дистрес. Тялото реагира с енергиен блокаж. ТЕС предпазва клетките от този стрес. Докато идвах на това интервю в колата преживях стрес – изнервени шофьори, нервни хора. Ако някой шофьор тръгне да Ви бие се усмихнете, избягвайте тези срещи, извинете се. Не може да предполагате дали този човек няма да извади пистолет.
– Кои са основните точки, които да потупаме при подобно напрежение.
– Само 5 са точките, но имат неимоверно въздействие. Както, когато отидете на акупунктура и там специалистите слагат игли на строго определени места. Смело мога да заявя, че съм единствената в България, която има практическите умения, подплатени със съответните дипломи от създателя на новата ТЕС. Притежавам диплом от американеца Робърт Смит, който разработва преди 10 години новата техника ТЕС. Лесно може да се провери дали моето име е единственото българско. Обучението е доста скъпо, влизаш в съзнанието на пациента, което е доста опасно, ако не си добър практик. В Америка имаше 2 жени, които бяха в ролята на практик и пациент. Видях, че практикът много се бави, жената в ролята на пациент изпадна в крайно състояние и започна да се държи като ранено животно. Тогава се намесих и завърших терапията, терапията приключва, когато пациентът излезе усмихнат и подмладен.
– Все по-често хората се оплакват от паник атаки. Обикновено близките им казват „нищо ти няма, стегни се“. Това проява на слабост ли е или сериозен проблем.
– Стегни се няма да помогне, а само ще задълбочи проблема. Паник атаката е енергиен блокаж от определена случка. Този блокаж дълбоко е засегнал емоционалното ниво на човека. Ако тази случка не се изчисти, тази нискозаблатена енергия, кална енергия, пробива енергийното тяло на човека. Ако тя не се овладее идва момент на срив. Паническата задача предпазва тялото да не гръмне. Моята задача е да открия откъде се е появила, от какви хора, случки и емоции е породена. Аз я почиствам и зашивам раната, образно казано. Антидепресантите не помагат, само задълбочават проблема.
– Къде е тайната на хармонията?
– Всяка сутрин да се настроиш на висока честота. Имам няколко диска, един от които е точно за това. Да се настроиш още от сутринта на висока честота, за да можеш да се справиш с всички предизвикателства през деня. И не по-важно е вечер да успеете да се изчистите от всичко вечер, като с кърпа и препарат да минете през съзнанието си, за да можете да се освободите и да можете да спите спокойно.
– Вие къде се зареждате?
– Мога да се заредя от всичко. Казвам си – освобождавам се от всичко, което ме е натоварило през деня. Моля всичките блокажи да бъдат изцелени с помощта на Вселенската любов, моля на тяхно място да се излее Божествената светлина. Необходимо е само една вяра, нищо друго.
– Това означава, че в света няма да има нито един убит, наранен, нещастен.
– Не, това е сложна настройка, не е за всеки. Трябва много вяра и практика. Има хора, които бяха през развод, пред фалит, пред пълно нещастие. Овладяха емоциите си и сега са едни щастливи, богати и успешни хора.
– Имате специален семинар за справяне с наднорменото тегло.
– Видях една позната на улицата и й казах – имаш любовно разочарование, напълняла си с поне 10 килограма. Тя онемя. Любовното разочарование се трупа като излишни килограми. От мъка жените посягат към сладкото, после се поглеждат в огледалото и си казват – така и така съм дебела, я да продължавам да се тъпча. Затваря се порочен кръг. Затова и преди да сключите брак не е лоша идея да направите няколко терапии, за да разберете дали сте един за друг.
– След брака обикновено се появяват деца. Как да се справим с хиперактивните деца?
– Родителите постоянно забраняват, не прави това, не прави онова. И в хиперактивността детето намира начин да накаже родителите си, там може да си прави каквото си иска. Не всички деца обичат родителите си. В един мой случай даже едно дете откровено мразеше майка си и я нарисува в ужасяваща картина. Необходимо е семейството да се събере, майката и бащата да поискат прошка от детето си, да паднат на колене пред него дори и да му покажат, че го обичат, че го подкрепя. 80% от родителите в България са разведени и първите деца поемат нечовешка емоционална тежест.
– Имате интересна история и с Депеш мод.
– Да, превъзходно работихме с тях, изключително светли и човечни хора. Не се държат като звезди, не летят в облаците.

Поради огромния интерес към ТЕС и възможностите, които тя предлага, Art news започва поредица с ежемесечни видеосъвети от Ценка Местанска, в които всеки да открие начин да промени живота си. Очаквайте ни!
12096371_10203967283342325_6380241053696758420_n

Радо Шишарката показа черната си страна

След като успя да се възстанови напълно от тежък здравословен проблем, Шишарката се връща с гръм и трясък в музикалния живот. В типичния си директен стил, специално за Art news той обобщи новия си проект с „Почваме да ги мачкаме“. Класиката в жанра „Тигре, тигре“ е с променен текст и нов изпълнител. Роденият през 1986г. Иван Арнаудов достойно замества Попа и в негова памет последния абзац на песента е сменен. Новото послание е свързано с любовта и нейната сила. Настоящата версия е с нов аранжимент и ново внушение. „Скоро ще стана част от една от най-големите музикални компании. Ще говорим като станат нещата, обещавам“, обяви сензационно Шишарката

13453090_10208718227847534_1771193092_o

13467462_10208718252128141_1230554691_o

13467699_10208718250048089_1253013314_o

13461034_10208718276448749_1726172558_o

13493278_10208718258128291_517899952_o

La Dyva

PR_Ladyva_2015_10_th

Едно младо момиче репетира на роял, сложен в коридора на ремонтиращ се хотел. Тя е

млада, но от музиката й не личи, че няма 30. А и името й не предполага, че може да има

някакви колебания. Дами и господа, La Dyva, специално за Art news.

– Толкова си прекрасна. Защо не стана модел?

– Благодаря. Никога не съм искала да бъда модел. Още, когато чух една прекрасна

мелодия като дете реших, че това ще е моят живот занапред. Точно така стана.

Брат ми е певец, а родителите ми постоянно слушаха Елвис Пресли, така че

музиката винаги е била с нас. Пътувам много, запознавам се с прекрасни хора,

щастлива съм, когато виждам техните реакции. А хубави рокли мога и да нося,

докато свиря, нали?

– Започваш на 14. Обикновено на тази възраст момичетата се влюбват за първи

път.

– Сега съм на 26. Това е първата ми любов, напълно вярно. Чувствам се доста

уверена и сигурна, когато свиря. Музиката е универсален език и няма нужда от

преводач.

– Може би точно в този момент някъде по света се случва поредното

терористично убийство. Това не те ли плаши?

– Плаши ме, разбира се. Но аз смятам, че трябва да продължим да живеем живота

си. Тероризмът е нещо грозно и страшно, не бива да се предаваме, не бива да

спираме. Терористите са хора, които не чувстват, лишени са от всякакви

дълбоки и истински емоции. Тероризмът не трябва да победи.

– Била си на една сцена с Ринго Стар?

– Великолепно преживяване, остава за цял живот. Емоцията беше – просто

уаууууууу. Даже усетих, че пръстите ми от вълнение леко потрепериха.

– Имала си контракт с Юнивърсъл мюзик?

– Предпочитам да нямам шеф, затова приключих контракта. Вероятно е по-лесно

да има някой, който да е зад гърба ти. Но пък така сама си избирам проектите,

които да приема.

– Имаш 4 албума, кой е любимият ти?

– Последният. Традиционен, буги-буги, забавен.

– Какво предпочиташ – да си успешна в професионалния си живот  и не особено в

личния или обратното?

– А не може ли и двете? (смее се). Нека пуснем обява, търся си гадже.

– Коя е La Dyva и коя е Лаура?

– La Dyva е много спонтанна, щура, дива и открита. Лаура е по-затворена, дори

срамежлива.

– Написа ли писмо на Дядо Коледа?

– Хванахте ме, още не съм. Пожелавам си мир и спокойствие за всички хора по

света.

Елена Брусарска за музиката, любовта и кецовете

Тя не обича многото думи, но знае и цени смисъла им. Може дори да ги изпее и да направи шедьовър от обикновени кецове. Това е тя – Елена Брусарска.


unnamed– Елена, колко сърца разби, когато се омъжи?
– Със сигурно е имало двама, трима разочаровани след като са разбрали, че съм омъжена. Всички знаем, че не всички жени слагат халката само по любов. И винаги съм знаела, че точно аз няма да го направя за пари.

– С твои кецове ли беше?
– Толкова бях полудяла покрай организацията на сватбата, че чак деня преди събитието се сетих, че мога да направя за себе си и за шаферките. Така че бях точно като в поговорката за обущаря, който ходи бос:) Но пък направих за много други булки вече и това ме прави щастлива.

– Как започна всичко?
– Ако трябва да си призная, обичам да покорявам нови върхове и не е типично за мен да се задържам на едно място. То се проличава май. Идеята дойде от моята позиция, че хората трябва да показват индивидуалност и да бъдат различни. А това няма как да се случи, обличайки или обувайки масовите брандове, които добре познаваме на пазара. Така започнах рисуването на обувки. Приятно е, когато виждаш хората щастливи от вниманието, което им обръщаш и давайки им това, което искат. А от октомври гордо мога да се похваля и с първата ми колекция официални обувки, както и с ателие, което отварям в София.

unnamed (1)unnamed (2)

– Коя е Елена?
Елена е чувствителна, драматична понякога, енергична, малко наивна, но добра. Една всестранно развита личност, която ако иска нещо, го постига.

Деница – художничката, която рисува с душата си

На нея не са й необходими очи, за да вижда. Защото рисува с душата си и не иска пари за това. Дами и господа, поредният ценен човек в семейството на Art News – художничката Деница Гълчавова.

Коя е Деница Гълчавова?
Любител портретист. Мечтаеща да бъде музикант.

12007314_10200964850880567_674361691_n

Първият ти портрет е на Майкъл Джаксън. Какво си мислеше като го започна и какво беше усещането, след като го завърши?

12007060_10206760076494974_46746162_n    11944943_10206760076334970_1889666508_n    11668018_10206760076414972_330815473_n

Мислех колко много искам да го нарисувам. Макар още да не знаех, че мога да правя това, го исках. Може би така се получава, когато си предопределен за нещо. Ако няма кой да забележи таланта в теб и да те насочи от ранна възраст, в един момент от живота си, ти сам го откриваш като до това откритие те довежда желанието и страстта.

Имаш зрителен проблем. Хората обръщат ли внимание на това или те ценят заради таланта ти?

Ами, тези които знаят за таланта ми, го ценят. Приятелите ми, ме ценят заради самата мен, а не заради това което мога или начина, по който изглеждам. Поне така се надявам че е. Колкото до случайните хора, нямам представа какво е в главите им, но почти никога не ми се случва да ми се усмихнат.

Защо твориш без пари?

Обичам да рисувам! Обичам да виждам доволните лица на хората, когато получат поръчката си и им хареса. Най-често съм рисувала за свои приятели или роднини, но съм имала поръчки и от непознати и обикновено при получаване на портрета са ми заплащали за труда. Просто рядко получавам поръчки, хората в България нямат пари за изкуство. Аз самата нямам пари за изкуство. Рядко ходя на кино и театър, а за 34-те си години, един единствен път съм била на концерт и това не е поради липса на желание …

528767_2346931809799_755061538_n

Кого си мечтаеш да нарисуваш?

Мечтите ми не са свързани с рисуването. Ако поискам да нарисувам някой, просто го правя, няма какво да мечтая.

11992043_10206760076374971_1839301198_n 11995591_10206760076454973_1225704609_n

Как обогатяваш уменията си?

Не знам, по интуиция, всичко си става само и постепенно. Но преди около 10 години спрях да опитвам нови неща. Рисуването ми е в застой, защото имам нови мечти.

557070_2346935849900_1294699006_n 394596_2346936009904_38281327_n

За какво мечтае Деница?

Искам да се занимавам с музика. По-точно, да уча солфеж и цигулка. Всъщност родителите ми освен учители, бяха и музиканти. Баща ми свиреше на китара, а майка ми на цигулка. Винаги се е слушало класическа музика в къщи. Иронията в моята история е, че когато бях дете не понасях звука на цигулката, обичах пианото и исках да се уча да свиря на пиано. Но за бедно учителско семейство с 4 деца, беше непосилно да се закупи токова скъп инструмент или да се отделят средства за уроци. И така детската ми мечта свързана с музиката умря в зародиш. преди 4 години, обаче, загубих майка си. Почина внезапно и неочаквано, беше огромен шок за всички ни и особено за мен, след като първо загубих и баща си също така внезапно и неочаквано. Никога няма да ги преживея! Та иронията на историята ми е, че след смъртта на майка ми, аз преоткрих и буквално се влюбих в цигулката. И сега ми е станало като фикс-идея да започна уроци. Нямам средствата за това още, но няма да се откажа от тази си мечта, докато дишам!

Казваш в едно друго интервю, че би направила портрет на Първанов, но не и на Путин. Какво не одобряваш у руския президент?

Не помня, кога и къде съм казала това и не бих могла да отговоря на въпроса, но към днешна дата нещата са доста различни! Аз по принцип не понасям политиката и не бих нарисувала нито един от двамата, не защото са политици, а защото просто не са ми достатъчно симпатични. Бих нарисувала някой от тях само, ако са ми зададени като поръчки. Поръчки не отказвам и не питам „Защо точно този човек?” Не знам, какво не съм му харесвала на Путин навремето, но сега ми се ще България да е по-близка с Русия, както е била преди и както трябва да бъде! Ние сме славяни. Мразя това, че нашите политици изпълняват заповедите спуснати им от Вашингтон. България умира, българския народ е на изчезване. Българското правителство извършва геноцид над собствения си народ, заради чий интереси е това?

Освен с рисуване се интересуваш и от футбол. Къде са пресичат двете?

Футбола ми е завещание от родителите ми, по-точно от баща ми. Те бяха големи запалянковци, а баща ми беше и треньор по футбол на ученици в гр. Добрич. Печелил е с отбора, който тренираше, 3-то място в Данониада. Заради увреждането ми, лекарите не ми позволяваха да спортувам. Ако я нямаше тази забрана, най-вероятно щях да тренирам футбол. Сега съм просто запалянко. А къде се пресича футбола с рисуването? Ами никъде! До този момент нито един футболист не съм нарисувала. Сега, като се замисля, нямам представа защо така …

 

Eдна жена, открила себе си в творческия свят на бижутата

11752459_1030669666987636_2869957546845549866_nТя е жената с най-сините очи на света, а синьото й е любим цвят. Веща е в икономиката, но с ръцете си умее да прави истински вълшебства. Има сестра-фотограф и много малко снимки на себе си, но обожава да подрежда бижутата си за фотосесии. Това е тя – Веселка Димитрова.

– Къде е пресечната точка между инженера и бижутера?

– Инженерната специалност ми помага много при самото конструиране на бижутата. В повечето случаи се стремя да постигна симетрия.

– Кога човек разбира, че може да прави чудеса с ръцете си? Ти кога разбра?

– Според мен – когато получиш както собствено удовлетворение така и това на други хора. Още от малка обичах да се занимавам с приложни изкуства. В училище предметът по труд и творчество ми беше любим. Когато правя бижута, времето спира. Когато направя бижу по собствен модел изпитвам голямо удовлетворение при завършването му. А когато не става – го оставям за „по-добри“ времена.

– Кое беше първото бижу, което направи. А първият човек, на когото го подари?

– Първото истинско бижу, което и до момента ми е фаворит са едни посребрени обици със сини циркони. Направих ги на първия урок на курса в ателие Марабу. И до момента си ги нося с голямо удоволствие.Там видях колко малко му трябва на човек да започне да прави това, което харесва.

1969320_1543618815863389_1356004035_n– Коя жена е по-елегантна – тази, която притежава 100 рокли или тази, която има едно уникално бижу?

– В днешно време може би се забелязва жената със 100 рокли, но за мен тази с уникално бижу би ми направила много по-голямо впечатление.

– Твоята сестра е известен фотограф. Двете изкушавате ли се да си правите фоторевюта?

– Това е голям парадокс. Знаете, че обущарят ходи бос, нали? В интерес на истината нямаме много снимки заедно. Може би пръст в това има и забързаното ни ежедневие. Нямаме много време за себе си. И малкото станало го посвещаваме на семейството.

– Кои са основните изисквания, на които трябва да отговаря едно бижу?

1959435_1543642852527652_1372657382_n– Едно бижу на първо място трябва да е майсторски изработено. Не бива да се забелязват раздърпани или бодящи краища. На второ материалите да са качествени и антиалергични.

– Как да разберем, че притежаваме истински камък, е не евтина имитация?

– В днешно време е много трудно да се разбере кой камък е истински. Синтетиката е заляла пазара. Аз приемам за истински само тези, които са с неправилна форма, излъчват студенина и са от проверен източник.

– Преди няколко години отново се върна модата на пластмасовите гривни и обеци. Как гледаш на подобни модни течения?

– Да си кажа честно не ми допадат особено. Има нещо евтино и фалшиво в тях, а аз ценя добрата изработка и материали.

– Има ли бижу, което при никакви условия не би сложила?

– Аз по принцип рядко нося бижута, но не бих сложила нещо обемно и тежко.

1622251_1543618349196769_1240616060_n
– Как гледат любимите ти хора на твоето занимание?

– Радват се, че съм намерила точното занимание за мен. Малко недоволстват в къщи, че заемам много място и окупирам холната маса със седмици. Мечтая за мое собствено ателие, където да съм в „свои“ води.

– Участваш ли в конкурси?

– Миналата и тази година учавсвах в конкурса за бижута на ателие „Марабу“. 2014 година бях полуфиналистка с „Чудните символи на плиска“.

– Познаваш ли се с други творци? Имате ли място, на което се събирате?

– Познатите ми в тази област се разпростират само от ателие „Марабу“. Има доста таланти там. До сега не сме се събирали, но в бъдеще планирам да направим срещите по-чести.

1912534_1543618372530100_168718348_n– Как изглежда радостта като бижу? А тъгата?

– При споменаване на радост в съзнанието ми изниква бижу с жълт и оранжев цвят с дължина по врата наситено с кристали циркони. А тъгата – дилго в черно-сиво с метални елементи.

 

 

 

 


– Коя е Веселка?

– Коя съм аз? Една жена, търсеща и открила себе си в творческата страна на бижутата.

Квартет Destiny: Музиката е нашата съдба!

Те са квартет, но в обектива ни попадат три от тях. Отличителни белези – усмихнати, позитивни, завладяващи.

10437449_1002516606469609_6214370234456730067_n

– Как съвместявате ролите си на майки, професионални музиканти и вечно заети жени?

Гери: Трудно, но успяваме. Не си представяме живота без това, което правим. Вървим смело напред и вече имаме планове за следващия сезон.
Лора: При добра организация няма невъзможни неща. Децата ставата част от нашия музикален свят и така израстваме заедно.

– Не виждам издайническия белег на врата, задължителен за всяка цигуларка?

Гери: Аз съм истинска късметлийка в това отношение. Моят подбрадник (причината за рани, белези и възпаления при цигуларите – бел. ред) е сътворение на Едрю Едрев и приляга съвсем естествено към кожата.

– Нали сте квартет, а срещу себе си виждам трио.

Лора: Четвъртата дама в нашия екип учи във Ваймар и си идва, когато имаме общи концерти.

– Какво виждате в бъдещето?

Гери: В бъдещето виждаме много нови албуми, проекти и фенове. В момента сме в подбор на нови произведения, които да предложим на публиката и да включим в албума си.

– Трябва ли класическата музика да бъде предлагана по атрактивен начин, за да бъде слушана и забелязана от публиката?

Гери: Ние просто предлагаме една разходка на хората в забързаното време – от Бетовен до „Буба Мара“. Искаме максимално бързо да представим музиката във всичките й форми и сме особено щастливи, че залите са пълни с публика.

– Има ли звезди в България?

Лора: Има една звезда и тя се казва Лили Иванова.

– Бихте ли насочили децата си към Вашето изкуство?

Лора: Децата е добре да се докоснат до музикалното изкуство, но не насила. АКо те пожелаят, няма да застанем на пътя им.

Гери: Искам децата ми да правят това, което ги прави щастливи. Но дали музиката ще стане тяхно бъдеще не знам. Аз съм щастливка, музиката е мое хоби, моя професия, моя страст.

– Вашите житейски партньори как приемат непрестранните Ви анжагименти?

Лора: Те просто нямат избор, изкуството изисква жертви (смее се).

Гери: Мъжът ми Слав също е музикант и много ми помага в моите проекти, а също му помагам, тъй като той се занимава със запис на филмова музика.

– Как звучи тъгата и как радостта?

Гери: Тъгата звучи като музиката на Даяна Кроу, а радостта е „Буба Мара“.

– Как си почивате, слушате ли музика, докато релаксирате?

Гери: Почивам си с джаз. Почиваме си и по път за някой концерт, когато и четирите сме в колата и си говорим наши си женски неща. Щастливи сме, че работим с професионалисти като Марко Стречони и Маурицио Абени.

Лора: Почивам си с разходки с детето, докато караме колело и обикновено музиката е избор на партньора ми – италианска.

– Думата, която Ви описва най-добре?

Гери: Думата е като името, което сме избрали – съдба. Музиката е наша съдба.

11100309_1002516836469586_6246630187864415907_n