Радо Шишарката отбеляза 50 годишния си юбилей с грандиозно парти

„Тесен семеен кръг“ – от близо 200 души. Така Радо скромно определи приятелите си, които го уважиха на 50-тия му юбилей. Първата му рок група „Динамика“, с която започва кариерата си, Еми Стамболова, Софи Маринова, Еми Валенкова, Хисарския Поп, Сашка Васева бяха само част от колосите на фолка, които искрено се радваха на рожденика. Въпреки хилядите си фенки, Шишарката изказа искрената си благодарност за разбирането и любовта към най-важните жени в живота си – съпругата и дъщеря му.

 

Елена Брусарска за музиката, любовта и кецовете

Тя не обича многото думи, но знае и цени смисъла им. Може дори да ги изпее и да направи шедьовър от обикновени кецове. Това е тя – Елена Брусарска.


unnamed– Елена, колко сърца разби, когато се омъжи?
– Със сигурно е имало двама, трима разочаровани след като са разбрали, че съм омъжена. Всички знаем, че не всички жени слагат халката само по любов. И винаги съм знаела, че точно аз няма да го направя за пари.

– С твои кецове ли беше?
– Толкова бях полудяла покрай организацията на сватбата, че чак деня преди събитието се сетих, че мога да направя за себе си и за шаферките. Така че бях точно като в поговорката за обущаря, който ходи бос:) Но пък направих за много други булки вече и това ме прави щастлива.

– Как започна всичко?
– Ако трябва да си призная, обичам да покорявам нови върхове и не е типично за мен да се задържам на едно място. То се проличава май. Идеята дойде от моята позиция, че хората трябва да показват индивидуалност и да бъдат различни. А това няма как да се случи, обличайки или обувайки масовите брандове, които добре познаваме на пазара. Така започнах рисуването на обувки. Приятно е, когато виждаш хората щастливи от вниманието, което им обръщаш и давайки им това, което искат. А от октомври гордо мога да се похваля и с първата ми колекция официални обувки, както и с ателие, което отварям в София.

unnamed (1)unnamed (2)

– Коя е Елена?
Елена е чувствителна, драматична понякога, енергична, малко наивна, но добра. Една всестранно развита личност, която ако иска нещо, го постига.

Деница – художничката, която рисува с душата си

На нея не са й необходими очи, за да вижда. Защото рисува с душата си и не иска пари за това. Дами и господа, поредният ценен човек в семейството на Art News – художничката Деница Гълчавова.

Коя е Деница Гълчавова?
Любител портретист. Мечтаеща да бъде музикант.

12007314_10200964850880567_674361691_n

Първият ти портрет е на Майкъл Джаксън. Какво си мислеше като го започна и какво беше усещането, след като го завърши?

12007060_10206760076494974_46746162_n    11944943_10206760076334970_1889666508_n    11668018_10206760076414972_330815473_n

Мислех колко много искам да го нарисувам. Макар още да не знаех, че мога да правя това, го исках. Може би така се получава, когато си предопределен за нещо. Ако няма кой да забележи таланта в теб и да те насочи от ранна възраст, в един момент от живота си, ти сам го откриваш като до това откритие те довежда желанието и страстта.

Имаш зрителен проблем. Хората обръщат ли внимание на това или те ценят заради таланта ти?

Ами, тези които знаят за таланта ми, го ценят. Приятелите ми, ме ценят заради самата мен, а не заради това което мога или начина, по който изглеждам. Поне така се надявам че е. Колкото до случайните хора, нямам представа какво е в главите им, но почти никога не ми се случва да ми се усмихнат.

Защо твориш без пари?

Обичам да рисувам! Обичам да виждам доволните лица на хората, когато получат поръчката си и им хареса. Най-често съм рисувала за свои приятели или роднини, но съм имала поръчки и от непознати и обикновено при получаване на портрета са ми заплащали за труда. Просто рядко получавам поръчки, хората в България нямат пари за изкуство. Аз самата нямам пари за изкуство. Рядко ходя на кино и театър, а за 34-те си години, един единствен път съм била на концерт и това не е поради липса на желание …

528767_2346931809799_755061538_n

Кого си мечтаеш да нарисуваш?

Мечтите ми не са свързани с рисуването. Ако поискам да нарисувам някой, просто го правя, няма какво да мечтая.

11992043_10206760076374971_1839301198_n 11995591_10206760076454973_1225704609_n

Как обогатяваш уменията си?

Не знам, по интуиция, всичко си става само и постепенно. Но преди около 10 години спрях да опитвам нови неща. Рисуването ми е в застой, защото имам нови мечти.

557070_2346935849900_1294699006_n 394596_2346936009904_38281327_n

За какво мечтае Деница?

Искам да се занимавам с музика. По-точно, да уча солфеж и цигулка. Всъщност родителите ми освен учители, бяха и музиканти. Баща ми свиреше на китара, а майка ми на цигулка. Винаги се е слушало класическа музика в къщи. Иронията в моята история е, че когато бях дете не понасях звука на цигулката, обичах пианото и исках да се уча да свиря на пиано. Но за бедно учителско семейство с 4 деца, беше непосилно да се закупи токова скъп инструмент или да се отделят средства за уроци. И така детската ми мечта свързана с музиката умря в зародиш. преди 4 години, обаче, загубих майка си. Почина внезапно и неочаквано, беше огромен шок за всички ни и особено за мен, след като първо загубих и баща си също така внезапно и неочаквано. Никога няма да ги преживея! Та иронията на историята ми е, че след смъртта на майка ми, аз преоткрих и буквално се влюбих в цигулката. И сега ми е станало като фикс-идея да започна уроци. Нямам средствата за това още, но няма да се откажа от тази си мечта, докато дишам!

Казваш в едно друго интервю, че би направила портрет на Първанов, но не и на Путин. Какво не одобряваш у руския президент?

Не помня, кога и къде съм казала това и не бих могла да отговоря на въпроса, но към днешна дата нещата са доста различни! Аз по принцип не понасям политиката и не бих нарисувала нито един от двамата, не защото са политици, а защото просто не са ми достатъчно симпатични. Бих нарисувала някой от тях само, ако са ми зададени като поръчки. Поръчки не отказвам и не питам „Защо точно този човек?” Не знам, какво не съм му харесвала на Путин навремето, но сега ми се ще България да е по-близка с Русия, както е била преди и както трябва да бъде! Ние сме славяни. Мразя това, че нашите политици изпълняват заповедите спуснати им от Вашингтон. България умира, българския народ е на изчезване. Българското правителство извършва геноцид над собствения си народ, заради чий интереси е това?

Освен с рисуване се интересуваш и от футбол. Къде са пресичат двете?

Футбола ми е завещание от родителите ми, по-точно от баща ми. Те бяха големи запалянковци, а баща ми беше и треньор по футбол на ученици в гр. Добрич. Печелил е с отбора, който тренираше, 3-то място в Данониада. Заради увреждането ми, лекарите не ми позволяваха да спортувам. Ако я нямаше тази забрана, най-вероятно щях да тренирам футбол. Сега съм просто запалянко. А къде се пресича футбола с рисуването? Ами никъде! До този момент нито един футболист не съм нарисувала. Сега, като се замисля, нямам представа защо така …

 

19 август – световен ден на ФОТОГРАФИЯТА

Думата фотография произлиза от гръцките думи фос (светлина) и графис („писец“, „четка“) или графи – означава буквално „рисуване със светлина“. Опитите за фотографиране датират още от времето на Леонардо да Винчи, но първата успешна снимка е направена от французина Жозеф Нисефор Ниепс през 1826 година. Но световният ден на фотографията се отбелязва в чест на друг французин – Луи Дагер, който открива фотографския процес чрез обработката на сребро с йодни пари и го представя на 19 август 1839 година пред Френската академия на науките и изящните изкуства. Френското правителство купува патента и незабавно го прави публично достояние.
Първата съхранена снимка на българи е от 1842-1843 година. На портрета са фотографирани във Виена възрожденецът Тодор Минков с майка си.
Художествената фотография официално е призната от българската държава за изкуство през 1957 г. и с в.“Известия“ (бр.62/02.08.1957г.) се разрешава практикуването й.

Днес празнуват професионални фотографи и любители – всички, които не изпускат фотоапарата от ръце, за да запечатват история, мигове на красота и радост, на тъга и философски размисъл. Често казват, че една снимка спестява 1000 думи.

Ето и няколко мисли за фотографията:

* Фотографията е единственият език, който е разбираем на която и да е точка от земното кълбо.
Бруно Барби
* Първата половина на двадесети век принадлежи на Пикасо, а втората на фотографията.
Дейвид Бейли (1938)
* Фотографията е много повече от предаване на реалните факти или идеи. Тя е съзидателно изкуство.
Ансел Адамс
* Не правим снимката просто с фотоапарата, влагаме в нея и книгите, които сме чели, филмите, които сме гледали, музиката, която сме слушали, хората, които сме обичали. Ансел Адамс
* Понякога завиждам на фотографите, те могат в 1/125 sес. да разкажат повече за човека, отколкото аз в 30 страници.
Уилям Сароян
* Фотографията е начин на усещане, на докосване, на любов. Заснетото е запазено завинаги… тя помни малките неща, дълго след като сте забравили всичко.
Арон Сискинд
* Фотографията е истина.
Жан-Люк ГодарФотограф

ХІ-ти национален събор КОПРИВЩИЦА 2015

Гостоприемна Копривщица отвори своите дървени порти за 11 път за българския народен фолклор и творчество. В рамките на три дни възрожденското китно градче се изпълни с огнени ритми, звуци, традиции, бит и изкуство. Самодейци от всички краища на българия демонстрираха своя талант. Чужденци от цял свят поглъщаха жадно частици от българския дух. Десетки японци сновяха из града със своите камери и фотоапарати и запечатваха колоритните гледки. Баби с бастуни, но в народни носии, смело изкачваха стръмния еднокилометров път към сцените в планината. Делегация на Юнеско, начело с Ирина Бокова, бе развеждана из града и сцените, а след официалното откриване бе нагостена с вкусен български обяд в най-доброто заведение „Дядо Либен“.

Състави от цяла България се приготвяха и обличаха прилежно пазени носии на стогодишна възраст, нагласяха пафти и шевици, обуваха цървули и запасваха пояси, девойките поставяха цветя в косите, а младежите – рунтави калпаци. Колона от автобуси бе насочвана към импровизирани паркинги и от там слизаха пъстроцветни състави в различни носии. Палатков лагер на края на града бе сбор за голяма част от участниците, пътуващи от далече. В съседство бе разположен и палатковият лагер на жандармерията, която се грижеше за спокойното протичане на тридневните празненства.

Тъпани, цигулки, гъдулки, окарини и чанове огласяха всички краища на града. Дантели, плетива, черги и килими се диплеха на улицата на занаятите. Умели майстори показваха своя талант и изкуство направо на улицата – баби тъчаха на станове, дърворезбари изрязваха фигурки от дърво, художници рисуваха, а ножарите остреха ножове и саби.

Посетителите можеха да се включат и да направят с помощта на майстор собственоръчно изделие от глина или да изтъкат мини килимче. За спомен от фестивала се взимаха сувенири от различно естество – магнити, гайди, грънци, ръчни плетива, носии или части от тях, калпаци, тениски и др. Картини с гледки от китна Копривщица, плетени „невести за женене“ или ръчно направени сапуни от восък и ароматни билки.

Магията на Копривщица е трудно да се опише, тя трябва да се изживее. Ако сте пропуснали този събор, то непременно планирайте посещение на следващия след пет години. Усещането е неповторимо.Копривщица 2015 Копривщица 2015 Копривщица 2015 Копривщица 2015 Копривщица 2015 Копривщица 2015 Копривщица 2015 Копривщица 2015 Копривщица 2015 Копривщица 2015

 

Eдна жена, открила себе си в творческия свят на бижутата

11752459_1030669666987636_2869957546845549866_nТя е жената с най-сините очи на света, а синьото й е любим цвят. Веща е в икономиката, но с ръцете си умее да прави истински вълшебства. Има сестра-фотограф и много малко снимки на себе си, но обожава да подрежда бижутата си за фотосесии. Това е тя – Веселка Димитрова.

– Къде е пресечната точка между инженера и бижутера?

– Инженерната специалност ми помага много при самото конструиране на бижутата. В повечето случаи се стремя да постигна симетрия.

– Кога човек разбира, че може да прави чудеса с ръцете си? Ти кога разбра?

– Според мен – когато получиш както собствено удовлетворение така и това на други хора. Още от малка обичах да се занимавам с приложни изкуства. В училище предметът по труд и творчество ми беше любим. Когато правя бижута, времето спира. Когато направя бижу по собствен модел изпитвам голямо удовлетворение при завършването му. А когато не става – го оставям за „по-добри“ времена.

– Кое беше първото бижу, което направи. А първият човек, на когото го подари?

– Първото истинско бижу, което и до момента ми е фаворит са едни посребрени обици със сини циркони. Направих ги на първия урок на курса в ателие Марабу. И до момента си ги нося с голямо удоволствие.Там видях колко малко му трябва на човек да започне да прави това, което харесва.

1969320_1543618815863389_1356004035_n– Коя жена е по-елегантна – тази, която притежава 100 рокли или тази, която има едно уникално бижу?

– В днешно време може би се забелязва жената със 100 рокли, но за мен тази с уникално бижу би ми направила много по-голямо впечатление.

– Твоята сестра е известен фотограф. Двете изкушавате ли се да си правите фоторевюта?

– Това е голям парадокс. Знаете, че обущарят ходи бос, нали? В интерес на истината нямаме много снимки заедно. Може би пръст в това има и забързаното ни ежедневие. Нямаме много време за себе си. И малкото станало го посвещаваме на семейството.

– Кои са основните изисквания, на които трябва да отговаря едно бижу?

1959435_1543642852527652_1372657382_n– Едно бижу на първо място трябва да е майсторски изработено. Не бива да се забелязват раздърпани или бодящи краища. На второ материалите да са качествени и антиалергични.

– Как да разберем, че притежаваме истински камък, е не евтина имитация?

– В днешно време е много трудно да се разбере кой камък е истински. Синтетиката е заляла пазара. Аз приемам за истински само тези, които са с неправилна форма, излъчват студенина и са от проверен източник.

– Преди няколко години отново се върна модата на пластмасовите гривни и обеци. Как гледаш на подобни модни течения?

– Да си кажа честно не ми допадат особено. Има нещо евтино и фалшиво в тях, а аз ценя добрата изработка и материали.

– Има ли бижу, което при никакви условия не би сложила?

– Аз по принцип рядко нося бижута, но не бих сложила нещо обемно и тежко.

1622251_1543618349196769_1240616060_n
– Как гледат любимите ти хора на твоето занимание?

– Радват се, че съм намерила точното занимание за мен. Малко недоволстват в къщи, че заемам много място и окупирам холната маса със седмици. Мечтая за мое собствено ателие, където да съм в „свои“ води.

– Участваш ли в конкурси?

– Миналата и тази година учавсвах в конкурса за бижута на ателие „Марабу“. 2014 година бях полуфиналистка с „Чудните символи на плиска“.

– Познаваш ли се с други творци? Имате ли място, на което се събирате?

– Познатите ми в тази област се разпростират само от ателие „Марабу“. Има доста таланти там. До сега не сме се събирали, но в бъдеще планирам да направим срещите по-чести.

1912534_1543618372530100_168718348_n– Как изглежда радостта като бижу? А тъгата?

– При споменаване на радост в съзнанието ми изниква бижу с жълт и оранжев цвят с дължина по врата наситено с кристали циркони. А тъгата – дилго в черно-сиво с метални елементи.

 

 

 

 


– Коя е Веселка?

– Коя съм аз? Една жена, търсеща и открила себе си в творческата страна на бижутата.

Квартет Destiny: Музиката е нашата съдба!

Те са квартет, но в обектива ни попадат три от тях. Отличителни белези – усмихнати, позитивни, завладяващи.

10437449_1002516606469609_6214370234456730067_n

– Как съвместявате ролите си на майки, професионални музиканти и вечно заети жени?

Гери: Трудно, но успяваме. Не си представяме живота без това, което правим. Вървим смело напред и вече имаме планове за следващия сезон.
Лора: При добра организация няма невъзможни неща. Децата ставата част от нашия музикален свят и така израстваме заедно.

– Не виждам издайническия белег на врата, задължителен за всяка цигуларка?

Гери: Аз съм истинска късметлийка в това отношение. Моят подбрадник (причината за рани, белези и възпаления при цигуларите – бел. ред) е сътворение на Едрю Едрев и приляга съвсем естествено към кожата.

– Нали сте квартет, а срещу себе си виждам трио.

Лора: Четвъртата дама в нашия екип учи във Ваймар и си идва, когато имаме общи концерти.

– Какво виждате в бъдещето?

Гери: В бъдещето виждаме много нови албуми, проекти и фенове. В момента сме в подбор на нови произведения, които да предложим на публиката и да включим в албума си.

– Трябва ли класическата музика да бъде предлагана по атрактивен начин, за да бъде слушана и забелязана от публиката?

Гери: Ние просто предлагаме една разходка на хората в забързаното време – от Бетовен до „Буба Мара“. Искаме максимално бързо да представим музиката във всичките й форми и сме особено щастливи, че залите са пълни с публика.

– Има ли звезди в България?

Лора: Има една звезда и тя се казва Лили Иванова.

– Бихте ли насочили децата си към Вашето изкуство?

Лора: Децата е добре да се докоснат до музикалното изкуство, но не насила. АКо те пожелаят, няма да застанем на пътя им.

Гери: Искам децата ми да правят това, което ги прави щастливи. Но дали музиката ще стане тяхно бъдеще не знам. Аз съм щастливка, музиката е мое хоби, моя професия, моя страст.

– Вашите житейски партньори как приемат непрестранните Ви анжагименти?

Лора: Те просто нямат избор, изкуството изисква жертви (смее се).

Гери: Мъжът ми Слав също е музикант и много ми помага в моите проекти, а също му помагам, тъй като той се занимава със запис на филмова музика.

– Как звучи тъгата и как радостта?

Гери: Тъгата звучи като музиката на Даяна Кроу, а радостта е „Буба Мара“.

– Как си почивате, слушате ли музика, докато релаксирате?

Гери: Почивам си с джаз. Почиваме си и по път за някой концерт, когато и четирите сме в колата и си говорим наши си женски неща. Щастливи сме, че работим с професионалисти като Марко Стречони и Маурицио Абени.

Лора: Почивам си с разходки с детето, докато караме колело и обикновено музиката е избор на партньора ми – италианска.

– Думата, която Ви описва най-добре?

Гери: Думата е като името, което сме избрали – съдба. Музиката е наша съдба.

11100309_1002516836469586_6246630187864415907_n

Haddaway: Ще се върна отново в България!

Той не пие, не пуши и не преяжда, особено преди концерт. Обожава дъщеря си и е възхитен от красотата на българките. Дами и господа, най-откровеният Haddaway, специално за Art news.

 

10403364_984059231648680_6419721036213727387_n

– Тривиален въпрос, но все пак – какво за теб е любовта?

– Да, никой не ми го е задавал досега (смее се – бел. ред). Ако трябва да съм сериозен, за мен любовта е най-вече респект, уважение. Независимо каква е – от родител към дете, между мъж и жена, между хомосексуални партньори, тя винаги е проява на респект.

– За пети път си в България…

– Да и всеки път откривам нещо ново. Първото, което ми направи впечатление бяха красивите българки и страхотната храна. След всяко мое идване тук се чувствам все по-зареден и по-обогатен. Публиката е превъзходна – толкова топла и емоционална. Определено ще дойда пак.

– Каква музика слушаш, когато релаксираш?

– Програмата ми е наистина адски напрегната. Понякога дори си мисля, че нямам нужда от свой собствен дом, защото постоянно спя по хотелите. На сцената винаги трябва да си на 100% зареден и мотивиран, никой не се интересува дали си уморен и дали си се наспал. Затова в редките моменти на почивка предпочитам всяка музика, която ме кара да се отпускам и да се чувствам като прероден.

11008550_984059191648684_3888178820310034270_n

– След визитата ти у нас, какви са следващите ти музикални проекти?

– През септември издавам нов албум (Тото Кутуньо също ще пусне нов албум през септември – бел.ред). Поработихме сериозно с моя екип и съм сигурен, че няма да разочаровам феновете си. Не обичам да прибързвам и да пускам нещо, просто, за да покажа, че работя и ме има. Не броя часовете в студиото – колкото е наложително, толкова стоя, докато ми хареса звученето. Длъжник съм на дъщеря си, но тя вече е голяма и разумна и разбира, че работата ми изисква пълно отдаване.

 

Art, stage, music and culture news. Art life in Bulgaria and around. Concerts, performance, theater, visual arts, photography, painting, exhibitions, tours