Архив за етитет: Мария Габриел

Пресечни точки между фотографията и GDPR

Първата по рода си фотографска конференция с правна насоченост по въпросите на европейския регламент GDPR и българския Закон за защита на личните данни се проведе в София. Тя бе организирана от Асоциацията на професионалните фотографи с любезното съдействие на Съюза на младите юристи и Кока-кола Хеленик България.
Над 150 представители на фотографската, правната, журналистическата и бизнес общности обсъдиха реални казуси, възникнали във връзка с прилагането на GDPR и ЗЗЛД.
Председателят на АПФ Лилия Йотова откри форума и сподели, че инициирането на тази конференция е в следствие участието на АПФ в работните групи по законопроекта. За нас, като асоциация обединяваща фотографската общност, беше изключително важно да организираме подобно събитие и да дадем яснота по правните въпроси, които пряко засягат професията ни,“ допълни тя.
Председателят на Съюза на младите юристи Николай Михайлов отправи кратко приветствие и сподели, че темата на конференцията е важна и за юридическата общност.
Еврокомисарят по дигитализацията и цифровото общество Мария Габриел бе специален гост и постави началото на обсъжданията с двадесет минутно слово, голяма част от което бе посветено на европейската директива за авторско право.
Относно конвенцията за авторско право, Мария Габриел заяви следното:
  • „Няма да има такса линк. Интернет потребителите могат да продължават да споделят съдържание в социалните мрежи и да пускат линкове към изданията така както и досега“
  • „Директивата не засяга потребителите, които споделят онлайн новини или хипервръзки.“
  • „Ново правило относно подходящото и пропорционално възнаграждение. Гарантира се справедливо възнаграждение за всички творци.“
  • „Задължение за прозрачност – творците трябва да бъдат по-добре информирани за използването на техните произведения от страна на продуценти, издатели и да имат по-изгодна позиция в преговорите с тези техни партньори“
  • „Механизъм за отмяна – творците ще имат възможността да придобият правата отново върху техните неизползвани произведения, за да им се даде възможност да работят с други продуценти и издатели.“

В частта, засягаща темата на конференцията GDPR Габриел заяви:“Фотографите използват лични данни за своята работа. Според регламента не е необходимо да изисквате писмено съгласие от физическото лице, което идва във вашия офис или ателие, за да бъде направена снимка за виза, документи, от друга страна обаче, ако говорим за професионално заснемане на модел, трябва да има подписан договор.“ В заключение еврокомисарят апелира към по-висока активност на българските фотографи в обсъжданията на проектите, което ще помогне за изчистването на неясноти по текстовете на директивите и законите.

Вторият лектор и изключително важен гост на конференцията бе председателят на Комисията за защита на личните данни. Той разясни практически елементи по прилагането на ЗЗЛД и GDPR спрямо фотографите. Как ще бъдат тълкувани разпоредбите и как ще се контролира дейността на фотографите, както и какви изисквания трябва да спазват фотографите, според разпоредбите на ЗЗЛД.
 
Евгени Димитров от УС на АПФ разказа как асоциацията се е включила в работните групи при обсъждането на законопроекта, кои са положителните промени и къде ще бъдат срещани трудности при прилагането им.
В същата посока разговорът продължи адв. Емил А. Георгиев, който участваше в работните групи от страна на АПФ. Той сподели, че за фотографите е важно да знаят, че преценки по чл. 25з от ЗЗЛД се правят не по време на снимане, а от момента на публикуване на снимките. Освен това фотографите няма да бъдат администратори на лични данни. Също така за тях има изключения от правилото „да бъдеш забравен“. Тоест, фотографът има право да откаже да свали или изтрие снимки по искане на физическо лице.
Адв. Десислав Владимиров представи една много добра презентация, в която даде примери за пресечните точки между Закона за защита на личните данни и Закона за авторското право.
Най-важното от нея:
  • Фотографските изображения, на които се разпознават лица, представляват лични данни.
  • Създаването и разпространението на снимка в печатно издание или интернет представлява обработване на лични данни, ако от нея могат да бъдат разпознати едно или повече лица.
  • За фотографите се отнася чл. 85 от GDPR регламента – можете да снимате, когато го извършвате за осъществяване правото на свобода на изразяване и правото на информация и когато снимате на обществено място
  • ЗЗЛД, чл. 25з – фотографите са длъжни да спазват 10 критерии, които балансират свободата на изразяване, правото на информация, правото на защита на личните данни и правото на разпространение за журналистически цели
    • Възможност за защита при незаконно ползване на фотографски изображения: 1. По административен път – чрез жалба до КЗЛД. 2. По съдебен път – пред административен съд по ЗЗЛД или със съдебен иск срещу нарушител по ЗАПСП.

     

Ивайло Спасов от Уницеф представи етичните норми при снимане на деца. Децата са по-чувствителни и от правна гледна точка и от човешка такава. Трябва да изискваме съгласие за снимки от техните родители/настойници, най-добре е тези разрешения да са писмени и да са на езика на детето и хората, които се грижат за него.

Заснемайки деца, трябва да внимаваме да не ги дискриминираме, да не ги поставяме в неудобни ситуации, да не пренебрегваме тяхното мнение, да не ги манипулираме. Ако децата са жертва на насилие, имат присъди за извършено престъпление или са болни от тежки болести, не трябва да афишираме самоличността им.

След презентациите на лекторите бе проведена дискусия с въпроси и отговори на реални казуси от фотографската практика. Поради големият обем от информация, ще оформим още един материал само от дискусията, в който ще ви запознаем с най-съществените изказвания и как могат практически да се приложат в дейността на всеки един фотограф.

Снимки: Иван Василев, Богдан Стойко, Тихомира Методиева, Виктор Кожухаров