Архив за етитет: фотография

Пресечни точки между фотографията и GDPR

Първата по рода си фотографска конференция с правна насоченост по въпросите на европейския регламент GDPR и българския Закон за защита на личните данни се проведе в София. Тя бе организирана от Асоциацията на професионалните фотографи с любезното съдействие на Съюза на младите юристи и Кока-кола Хеленик България.
Над 150 представители на фотографската, правната, журналистическата и бизнес общности обсъдиха реални казуси, възникнали във връзка с прилагането на GDPR и ЗЗЛД.
Председателят на АПФ Лилия Йотова откри форума и сподели, че инициирането на тази конференция е в следствие участието на АПФ в работните групи по законопроекта. За нас, като асоциация обединяваща фотографската общност, беше изключително важно да организираме подобно събитие и да дадем яснота по правните въпроси, които пряко засягат професията ни,“ допълни тя.
Председателят на Съюза на младите юристи Николай Михайлов отправи кратко приветствие и сподели, че темата на конференцията е важна и за юридическата общност.
Еврокомисарят по дигитализацията и цифровото общество Мария Габриел бе специален гост и постави началото на обсъжданията с двадесет минутно слово, голяма част от което бе посветено на европейската директива за авторско право.
Относно конвенцията за авторско право, Мария Габриел заяви следното:
  • „Няма да има такса линк. Интернет потребителите могат да продължават да споделят съдържание в социалните мрежи и да пускат линкове към изданията така както и досега“
  • „Директивата не засяга потребителите, които споделят онлайн новини или хипервръзки.“
  • „Ново правило относно подходящото и пропорционално възнаграждение. Гарантира се справедливо възнаграждение за всички творци.“
  • „Задължение за прозрачност – творците трябва да бъдат по-добре информирани за използването на техните произведения от страна на продуценти, издатели и да имат по-изгодна позиция в преговорите с тези техни партньори“
  • „Механизъм за отмяна – творците ще имат възможността да придобият правата отново върху техните неизползвани произведения, за да им се даде възможност да работят с други продуценти и издатели.“

В частта, засягаща темата на конференцията GDPR Габриел заяви:“Фотографите използват лични данни за своята работа. Според регламента не е необходимо да изисквате писмено съгласие от физическото лице, което идва във вашия офис или ателие, за да бъде направена снимка за виза, документи, от друга страна обаче, ако говорим за професионално заснемане на модел, трябва да има подписан договор.“ В заключение еврокомисарят апелира към по-висока активност на българските фотографи в обсъжданията на проектите, което ще помогне за изчистването на неясноти по текстовете на директивите и законите.

Вторият лектор и изключително важен гост на конференцията бе председателят на Комисията за защита на личните данни. Той разясни практически елементи по прилагането на ЗЗЛД и GDPR спрямо фотографите. Как ще бъдат тълкувани разпоредбите и как ще се контролира дейността на фотографите, както и какви изисквания трябва да спазват фотографите, според разпоредбите на ЗЗЛД.
 
Евгени Димитров от УС на АПФ разказа как асоциацията се е включила в работните групи при обсъждането на законопроекта, кои са положителните промени и къде ще бъдат срещани трудности при прилагането им.
В същата посока разговорът продължи адв. Емил А. Георгиев, който участваше в работните групи от страна на АПФ. Той сподели, че за фотографите е важно да знаят, че преценки по чл. 25з от ЗЗЛД се правят не по време на снимане, а от момента на публикуване на снимките. Освен това фотографите няма да бъдат администратори на лични данни. Също така за тях има изключения от правилото „да бъдеш забравен“. Тоест, фотографът има право да откаже да свали или изтрие снимки по искане на физическо лице.
Адв. Десислав Владимиров представи една много добра презентация, в която даде примери за пресечните точки между Закона за защита на личните данни и Закона за авторското право.
Най-важното от нея:
  • Фотографските изображения, на които се разпознават лица, представляват лични данни.
  • Създаването и разпространението на снимка в печатно издание или интернет представлява обработване на лични данни, ако от нея могат да бъдат разпознати едно или повече лица.
  • За фотографите се отнася чл. 85 от GDPR регламента – можете да снимате, когато го извършвате за осъществяване правото на свобода на изразяване и правото на информация и когато снимате на обществено място
  • ЗЗЛД, чл. 25з – фотографите са длъжни да спазват 10 критерии, които балансират свободата на изразяване, правото на информация, правото на защита на личните данни и правото на разпространение за журналистически цели
    • Възможност за защита при незаконно ползване на фотографски изображения: 1. По административен път – чрез жалба до КЗЛД. 2. По съдебен път – пред административен съд по ЗЗЛД или със съдебен иск срещу нарушител по ЗАПСП.

     

Ивайло Спасов от Уницеф представи етичните норми при снимане на деца. Децата са по-чувствителни и от правна гледна точка и от човешка такава. Трябва да изискваме съгласие за снимки от техните родители/настойници, най-добре е тези разрешения да са писмени и да са на езика на детето и хората, които се грижат за него.

Заснемайки деца, трябва да внимаваме да не ги дискриминираме, да не ги поставяме в неудобни ситуации, да не пренебрегваме тяхното мнение, да не ги манипулираме. Ако децата са жертва на насилие, имат присъди за извършено престъпление или са болни от тежки болести, не трябва да афишираме самоличността им.

След презентациите на лекторите бе проведена дискусия с въпроси и отговори на реални казуси от фотографската практика. Поради големият обем от информация, ще оформим още един материал само от дискусията, в който ще ви запознаем с най-съществените изказвания и как могат практически да се приложат в дейността на всеки един фотограф.

Снимки: Иван Василев, Богдан Стойко, Тихомира Методиева, Виктор Кожухаров

 

Ето я голата Серена Уилямс

Бившата любима на Гришо Димитров показа наедрелите си бременни форми, позирайки за корицата на „Vanity Fair“. Фотографът Ани Лейбовиц запечатала възмощната Серена на кадро, като екипът угодил на всяка прищявка на бременната тенисистка.

Мощната фигура на спортистката открай време е въпрос на коментари. Според вещи в сферата на спорта подобни мускули се изграждат с тежки тренировки и използуване на забранени вещества. До този момент, обаче, Уилямс не е хващана в издънка в проби за допинг.

Очаква се бебето да се появи през септември, а самата Серена обещава да се върне възможно най-скоро в професионалния тенис.

Кой е най-добрият фотограф на годината?

Българският конкурсен хъб Voubs.com ще раздаде 41 000 евро на 31 фотографа от цял свят на Voubs International Photography Awards 2016. Първото издание на международния конкурс вече набира участници, които ще се борят за награди в 6 категории, както и за голямото отличие „Фотограф на годината“ (статуетка „Златен Voubs” и 5000 евро).
Крайният срок за участие в конкурса е 15 януари 2017 г., а до момента са регистрирани над 170 състезатели. Те ще бъдат оценявани както от публиката, така и от международно жури, съставено от професионални фотографи с изключителен опит и признание от САЩ, Австралия, Русия, Израел, Португалия, Румъния, ЮАР, Бангладеш и България.
С наградния си фонд и международното си участие VIPA’2016 се нарежда сред най-големите онлайн конкурси за фотография. Най-важното качество на конкурса обаче е, че всички участници ще се оценяват според стандартни международни правила и с алгоритъма на Voubs.com, който следи резултатите в реално време и не позволява манимулации на вота.

Първата церемония по връчването на Voubs International Photography Awards ще се състои през март в София и ще бъде съпътствана от паралелна образователна програма с международно участие.
Да промотира честното и прозрачно гласуване и конкурса специален гост в България е Григорий Горячев, руският член на журито, познат и с артистичния си псевдоним Белий Ден. Съосновател на Националната асоциация на професионалните фотографи в родината си, той е носител на десетки награди (над 10 само през 2016-а), преподавател по фотография и жури на Moscow International Foto Awards и Tokio International Foto Awards.

Сн: Лилия Йотова, Булфото

stm_0671-300x196

15056309_1331938086860791_65850807779722136_n

ЕКСКЛУЗИВНО: Лилия Йотова е единственият българин, журиращ конкурса на VIPA

Art news е единствената медия, на която г-жа Йотова пожела да даде интервю

– Лилия, какви критерии трябва да покрива един фотограф, за да бъде избран от цяла България за жури в този престижен конкурс?

– На този въпрос може би трябва да отговорят организаторите, но това, което мога да кажа е, че членовете на журито трябва да имат достатъчно богато портфолио, фотографски опит, както и е желателно да са журирали фотографски конкурси. Трябва да бъдат безпристрастни, открити, лоялни, да търсят новото, различното, креативното, за да могат да отсеят най-добрите творби и да отличат най-креативните фотографи. Също така трябва да имат широка обща култура, да се интересуват от развитието на фотографията и непрекъснато да повишават своята квалификация, за да отговарят на съвременните изисквания и да са в крак с всички тенденции и течения в съответната област.
За мен е чест, че от международния конкурсен хъб VOUBS се спряха на мен и че ще работя заедно с още 8 колеги фотографи, всеки от които е с много впечатляващо портфолио.

– Кое отличава професионалния от фотографа-любител?

– Границата е много тънка. Много е просто и същевременно много сложно. Професионалният фотограф упражнява тази дейност като основна професия и с нея се издържа, докато любителят снима за удоволствие в свободното си време. За единият това е основен доход, за другия е хоби. Бързото развитие на технологиите направи фотографската техника широкодостъпна и днес дори любителите могат да разполагат с най-добрите фотоапарати, светкавици, аксесоари. Това, че притежаваш такава техника, не те прави професионалист. Професионализмът се получава чрез натрупване на знания, опит, стаж, практика, технически умения и др. Приемаме, че професионални фотографи могат да бъдат тези, които покриват определени критерии за технически умения, знания, покриват стандарти за качество и се издържат само с фотографски труд. Тези, които го практикуват паралелно с друга професия, могат да се нарекат любители. Няма нищо лошо да си любител, дори напротив. И сред тях има яркоизявени фотографи и изключително красиви снимки. Въпросът е, че фотографията увлича, много хора се занимават с нея и се получава някаква естествена необходимост от оформяне на общности. В тези общности фотографите се събират, обединяват, комуникират, обсъждат проблеми, казуси, обучават се и търсят нови идеи, вдъхновения. Това е една от причините за създаването на Асоциацията на професионалните фотографи, на която съм председател. Тя е неправителствена организация в обществена полза, чиято цел е да изгражда положителен имидж на професионалните фотографи в обществото и да утвърждава тази професия като значима, отговорна и отговаряща на високи стандарти. В асоциацията се влиза трудно, чрез кандидатстване с портфолио и препоръки, защото тя се явява гарант за качество и професионализъм на всички нейни членове. И е изключително важно тези, които участват в нея, да са доказани специалисти в своя жанр.

– Кои професионални неписани правила никога не прекрачила?

– Понеже съм светски фотограф – така се стекоха обстоятелствата, че специализирах точно в този жанр, и в моя обектив на фокус са известните личности, не бих си позволила навлизане в личното им пространство без разрешение. Винаги снимам със знанието и позволението на конкретния обект. По този начин изграждам доверие и спазвам етични норми. Обичам да работя в дух на разбирателство и с положителна нагласа към всичко. Никога не бих направила снимка на всяка цена, не бих използвала болката и скръбта на хората, за да покажа някаква разтърсваща история. Напротив, концентрирала съм се върху радостните събития, поводи и постижения. Във фокуса на обектива ми е красивото и доброто. Опитвам се да избягам от неписаната новинарска максима, че „Лошата новина е добра новина, а добрата новина не е никаква новина“. Напротив, има добри новини, стига фокусът да е върху тях и да са представени достатъчно интересно, различно и атрактивно.

– Любимата Ви снимка е?

– Не мога да кажа, че имам една любима снимка. Но мога да кажа, че имам любим жанр и това е снимането на сценични изяви – концерти, балет, театър, опера и тн. Съответно, имам много любими снимки от сцена. Любими са ми, защото са изпълнени с цвят, светлини, движение, емоции, защото са непринудени. Мечтата ми е един ден да направя изложба с голяма част от тях (всичките едва ли ще може наведнъж) и да ги събера в една красива фотокнига, с твърди корици и луксозни страници, която да даде възможност да се насладиш на една цяла музикална история в снимки.

– Ясно е, че обичате да снимате. А обичате ли да Ви снимат?

– Ами зависи от настроението. Принципно обектива ме обича – независимо дали съм зад или пред него. И аз го обичам. Това е една взаимна любов от пръв поглед.

-Как изглежда идеалната снимка?

– Мисля, че снимките не трябва да се вкарват в някакви рамки, темплейти или стереотипи. Затова ще кажа, че идеална снимка няма. Чрез снимката всеки фотограф изразява себе си и показва по какъв начин вижда света, затова творчеството на всички, които се занимават с това изкуство, е различно. Всеки има различна гледна точка и това е хубавото на фотографията – нищо не се повтаря. Аз като един водолей, който непрекъснато търси новото, нестандартното, различното, съм много удовлетворена, че това е моята професия, защото непрекъснато виждам нови неща, изучавам хората, културата, взаимоотношенията, психологията дори. Всъщност, мога да кажа, че идеалната снимка е тази, която ще я запомнят със своята различна и нестандартна гледна точка, ще направи впечатление и ще остане в съзнанието на много хора, ще остави ярка следа след себе си, или ще накара мнозина да се замислят, ще повлияе на хората или ще бъде повод за взимане на решения, дори тази, която предизвика дебати, коментари и диспути. Това означава, че е достатъчно силна като въздействие.

– Какво е пожеланието Ви към читателите на Art news?

– Желая им да не спират да търсят информация за културата и изкуството, защото това ще ги обогатява и разсейва приятно в днешния стресиращ и забързан ритъм на живот. Да бъдат активни! Да бъдат любознателни, изискващи, взискателни и същевременно високообразовани и осведомени. И да не спират да си доставят мънички удоволствия с това, което харесват – дали ще е гледане на романтичен филм в кино или пък забавна театрална постановка, или пък посещение на концерт на любима група, или купуване на интересна книга, впечатляваща фотография или живописна картина. По този начин същевременно подкрепят културата и изкуството и спомагат за тяхното развитие.

12369225_10207301643153802_218677956672976966_n

Кои са най-добрите български фотожурналисти?

Общо 242 фотографии в репортажи, фотоесета, документални истории и единични снимки са представени в изложбата „БГ Пресфото 2016”.
Авторитетното жури в състав Тамаш Пацай – унгарски документален фотограф, Дийн Кокс – американски фотожурналист, базиран в Швеция и Хонг Конг, Звездан Манчич – фотограф и куратор, Валентина Петрова – български фотожурналист, кореспондент на Асошиейтед прес и Милан Христев – легендарен български фотодокументалист отличиха:

Категория „Фотожурналистика от България – единични снимки“:
Първо място за двама автори – Виктор Троянов и Денис Бучел, второ място за
Стоян Илиев и трето място – Благой Кирилов

Категория „Фоторепортажи от България“
Първо място – Георги Палейков, второ място – Стефан Колев и трето място за Виктор Троянов, Краси Стругов и Цветомир Димов.

Категория „Документални истории и фотоесета от България“
Второ място – Христо Русев и трето място – Росина Пенчева.

Категория „Фотожурналистика от чужбина – единични снимки“:
Първо място Георги Георгиев, второ място Тодор Кръстев и трето място Георги Кожухаров.

Категория „Фотожурналистика от чужбина – серии“:
Първо място Христо Русев, който получи и Специална награда за най-добър млад фотожурналист, а на второ място се класира Благой Кирилов, най-добър дебютант в конкурса.

zagla

14142014_1580760415553226_2351831955312325052_n

14199530_1580760578886543_7951398064005807676_n

14212073_1580760292219905_2667124224871680918_n

14225363_1580760112219923_816509416616516210_n

14233076_1580760142219920_5549500772930817194_n

19 август – световен ден на ФОТОГРАФИЯТА

Думата фотография произлиза от гръцките думи фос (светлина) и графис („писец“, „четка“) или графи – означава буквално „рисуване със светлина“. Опитите за фотографиране датират още от времето на Леонардо да Винчи, но първата успешна снимка е направена от французина Жозеф Нисефор Ниепс през 1826 година. Но световният ден на фотографията се отбелязва в чест на друг французин – Луи Дагер, който открива фотографския процес чрез обработката на сребро с йодни пари и го представя на 19 август 1839 година пред Френската академия на науките и изящните изкуства. Френското правителство купува патента и незабавно го прави публично достояние.
Първата съхранена снимка на българи е от 1842-1843 година. На портрета са фотографирани във Виена възрожденецът Тодор Минков с майка си.
Художествената фотография официално е призната от българската държава за изкуство през 1957 г. и с в.“Известия“ (бр.62/02.08.1957г.) се разрешава практикуването й.

Днес празнуват професионални фотографи и любители – всички, които не изпускат фотоапарата от ръце, за да запечатват история, мигове на красота и радост, на тъга и философски размисъл. Често казват, че една снимка спестява 1000 думи.

Ето и няколко мисли за фотографията:

* Фотографията е единственият език, който е разбираем на която и да е точка от земното кълбо.
Бруно Барби
* Първата половина на двадесети век принадлежи на Пикасо, а втората на фотографията.
Дейвид Бейли (1938)
* Фотографията е много повече от предаване на реалните факти или идеи. Тя е съзидателно изкуство.
Ансел Адамс
* Не правим снимката просто с фотоапарата, влагаме в нея и книгите, които сме чели, филмите, които сме гледали, музиката, която сме слушали, хората, които сме обичали. Ансел Адамс
* Понякога завиждам на фотографите, те могат в 1/125 sес. да разкажат повече за човека, отколкото аз в 30 страници.
Уилям Сароян
* Фотографията е начин на усещане, на докосване, на любов. Заснетото е запазено завинаги… тя помни малките неща, дълго след като сте забравили всичко.
Арон Сискинд
* Фотографията е истина.
Жан-Люк ГодарФотограф