Дейвид Лалибре – смехът като мост

„Смехът като мост“ – когато смехът свързва светове

Мигове от спектакъла „Смехът като мост“ на Дейвид Лалибре, който бе представен в Национален Музикален Театър „Стефан Македонски“ на 21 януари 2026г.

„Смехът като мост“ е проект, който вярва в простата, но дълбока истина, че смехът няма нужда от превод. Той лекува, сближава и превръща непознатите в общност. Именно с тази философия Фондация „Енчо Керязов“ покани в България легендата на световното клоунско изкуство – Давид Ларибле, наричан с право „Клоунът на клоуните“.

Давид Ларибле не е просто клоун. Той е артист с изключителна международна кариера, признат и отличаван от най-престижните циркови и артистични форуми по света.

Сред най-значимите му отличия са:

Clown d’Argento и Clown d’Oro от Международния цирков фестивал в Монте Карло – върхът в света на цирковото изкуство

Golden Lion Award от Wuqiao, Китай

Pierrot d’Oro – Будапеща

Grock Award – Италия

Награди за цялостен принос и развитие на цирковото изкуство в Европа

Специална награда (2024) за приноса му към развитието на цирковото изкуство в световен мащаб

Тези отличия са признание за артист, който говори на универсалния език на човечността – без думи, но с огромна сила.

Българската публика се наслади на неговия авторски спектакъл „Il Clown dei Clown“ – 90-минутно пътешествие, в което хуморът, музиката, движението и живият контакт със зрителите се преплитат в едно изключително човешко преживяване.

На сцената Ларибле говори на универсален език – езика на жеста, мимиката и емоцията. Без думи, но с огромна сила, той кара залата да диша заедно, да се смее заедно и да преживява момента като едно цяло. Спектакълът е еднакво въздействащ за деца, младежи и възрастни – рядък културен мост между поколенията.

Проектът е естествено продължение на дългогодишното приятелство и творческо партньорство между Давид Ларибле и Енчо Керязов – среща на две силни личности, обединени от вярата в живото изкуство и неговата способност да променя хората.

От първите редове искрено се забавляваха фамилия Балкански, Драгомир Драганов, Стойка Стефанова и др., а накрая Ларибле завърши с думите, че най-много се радва, когато види пред себе си в залата цели поколения и че е важно хората да ходят на театър, опера, балет, да влизат в залата, за да усетят истинска, жива и неподправена емоция, която не може да се сравни с това, което виждате на монитора, телевизора или телефона.

Снимки: Веселка Димитрова