Eдна жена, открила себе си в творческия свят на бижутата

Тя е жената с най-сините очи на света, а синьото й е любим цвят. Веща е в икономиката, но с ръцете си умее да прави истински вълшебства. Има сестра-фотограф и много малко снимки на себе си, но обожава да подрежда бижутата си за фотосесии. Това е тя – Веселка Димитрова.

– Къде е пресечната точка между инженера и бижутера?

– Инженерната специалност ми помага много при самото конструиране на бижутата. В повечето случаи се стремя да постигна симетрия.

– Кога човек разбира, че може да прави чудеса с ръцете си? Ти кога разбра?

– Според мен – когато получиш както собствено удовлетворение така и това на други хора. Още от малка обичах да се занимавам с приложни изкуства. В училище предметът по труд и творчество ми беше любим. Когато правя бижута, времето спира. Когато направя бижу по собствен модел изпитвам голямо удовлетворение при завършването му. А когато не става – го оставям за „по-добри“ времена.

– Кое беше първото бижу, което направи. А първият човек, на когото го подари?

– Първото истинско бижу, което и до момента ми е фаворит са едни посребрени обици със сини циркони. Направих ги на първия урок на курса в ателие Марабу. И до момента си ги нося с голямо удоволствие.Там видях колко малко му трябва на човек да започне да прави това, което харесва.

– Коя жена е по-елегантна – тази, която притежава 100 рокли или тази, която има едно уникално бижу?

– В днешно време може би се забелязва жената със 100 рокли, но за мен тази с уникално бижу би ми направила много по-голямо впечатление.

– Твоята сестра е известен фотограф. Двете изкушавате ли се да си правите фоторевюта?

– Това е голям парадокс. Знаете, че обущарят ходи бос, нали? В интерес на истината нямаме много снимки заедно. Може би пръст в това има и забързаното ни ежедневие. Нямаме много време за себе си. И малкото станало го посвещаваме на семейството.

– Кои са основните изисквания, на които трябва да отговаря едно бижу?

– Едно бижу на първо място трябва да е майсторски изработено. Не бива да се забелязват раздърпани или бодящи краища. На второ материалите да са качествени и антиалергични.

– Как да разберем, че притежаваме истински камък, е не евтина имитация?

– В днешно време е много трудно да се разбере кой камък е истински. Синтетиката е заляла пазара. Аз приемам за истински само тези, които са с неправилна форма, излъчват студенина и са от проверен източник.

– Преди няколко години отново се върна модата на пластмасовите гривни и обеци. Как гледаш на подобни модни течения?

– Да си кажа честно не ми допадат особено. Има нещо евтино и фалшиво в тях, а аз ценя добрата изработка и материали.

– Има ли бижу, което при никакви условия не би сложила?

– Аз по принцип рядко нося бижута, но не бих сложила нещо обемно и тежко.

– Как гледат любимите ти хора на твоето занимание?

– Радват се, че съм намерила точното занимание за мен. Малко недоволстват в къщи, че заемам много място и окупирам холната маса със седмици. Мечтая за мое собствено ателие, където да съм в „свои“ води.

– Участваш ли в конкурси?

– Миналата и тази година учавсвах в конкурса за бижута на ателие „Марабу“. 2014 година бях полуфиналистка с „Чудните символи на плиска“.

– Познаваш ли се с други творци? Имате ли място, на което се събирате?

– Познатите ми в тази област се разпростират само от ателие „Марабу“. Има доста таланти там. До сега не сме се събирали, но в бъдеще планирам да направим срещите по-чести.

– Как изглежда радостта като бижу? А тъгата?

– При споменаване на радост в съзнанието ми изниква бижу с жълт и оранжев цвят с дължина по врата наситено с кристали циркони. А тъгата – дилго в черно-сиво с метални елементи.

– Коя е Веселка?

– Коя съм аз? Една жена, търсеща и открила себе си в творческата страна на бижутата.