Faithless в София: спектакъл от жива електронна музика, светлини и лазери
На 13 август емблематичната формация Faithless се срещна с българската публика на малката сцена на Vidas Art Arena в Борисовата градина. В началото пространството пред сцената изглеждаше изненадващо спокойно за група от такъв мащаб, но с наближаването на 21 часа публиката постепенно се увеличи и пред сцената вече имаше хиляди хора.
Още преди началото на концерта вечерта беше подгрята от музиканти от актуалния състав на групата. Nathan Ball и Max Rad застанаха зад пулта за едночасов DJ сет. Малко по-късно двамата отново се появиха пред публиката, но вече в основните си роли – Ball като вокалист, а Rad като китарист.
Първите три композиции бяха инструментални. Без вокал, който да поведе публиката, музикантите оставиха самото звучене да изгради атмосферата под светлините на прожекторите.
В центъра на сцената беше Sister Bliss (Алая Бентовим), заобиколена от няколко клавишни инструмента и синтезатори, чрез които изграждаше характерното електронно звучене на Faithless. Около нея китарите, барабаните и перкусиите превръщаха сложната електронна структура в плътен жив звук. Клавирист, композитор и продуцент, Sister Bliss е един от двата основни стълба на Faithless още от създаването на групата и продължава да бъде водещата фигура в новата ѝ глава след Maxi Jazz.
На четвъртата композиция се появи и първият вокал – Nathan Ball, чийто глас вече е част от новата глава на Faithless. Nathan Ball е един от новите гласове на Faithless, но връзката му с групата започва много преди първото им общо турне. Британският singer-songwriter, свързан с музикалната сцена на Cornwall, участва в създаването на All Blessed и дава гласа си на „I Need Someone“ и „Synthesizer“. Запознанството му с Rollo идва чрез неговия близък приятел и продуцент Max Rad, а когато Faithless се завръщат на живата сцена през 2024 г., двамата получават покана да станат част от новия концертен състав.
Към живия звук на Faithless се присъедини и Amelia Fox – другият нов глас в актуалния концертен състав. Връзката ѝ с групата всъщност започва още преди сегашните турнета – Fox работи с Rollo Armstrong и Faithless по музика от няколко години, а гласът ѝ присъства както в проекта R Plus, така и в по-новия репертоар на Faithless. Тя е сред вокалистите, които поемат щафетата след Maxi Jazz, без да се опитват да заемат неговото място.
В Champion Sound Amelia Fox участва в няколко композиции заедно с Nathan Ball – сред тях „Meeting“, „Driving“ и „Thinking“, а нейният вокал присъства и в „I’m Not Alone (Rest Well Maxwell)“ – песента, с която Faithless отдават почит на Maxi Jazz.
Ритъмът имаше и собствено лице
Китарите не са само декоративен елемент. Клавишните не са просто фон. Перкусиите и барабаните изграждат ритъма заедно с електрониката, а всичко това създава много по-плътно и физическо усещане от слушането на същите песни в запис.
Сред най-запомнящите се фигури на сцената беше Lily Gonzalez – перкусионистка и вокалистка, която буквално превърна ритъма в отделен спектакъл.
Около нея имаше впечатляващ набор от ударни инструменти, а тя непрекъснато преминаваше между тях, добавяйки различни текстури към електронното звучене на Faithless. Перкусиите не стояха встрани от електрониката – те бяха част от нейното изграждане и придаваха на музиката плътност и движение.
Gonzalez показа и вокалните си качества в по-късната част на концерта, когато пое вокалите за няколко от песните. Така от музикант, който през по-голямата част от шоуто беше сред двигателите на ритъма, за кратко се превърна и във вокален център на сцената.
Именно такива моменти показаха силната страна на актуалния Faithless – музикантите не са просто фон около Sister Bliss, а активна част от изграждането на целия звук.
Сцена от светлина, лазери и силуети
Faithless бяха подготвили и визуално шоу, което не просто придружаваше музиката, а беше част от нея.
Сцената почти непрекъснато се променяше – лазери, контражури, светлинни структури и мултимедия изграждаха различни пространства около музикантите. Лицата им през голяма част от концерта оставаха в сянка и често се виждаха само като силуети.
Визуалната концепция е свързана с Jvan Morandi, работил и по продукции на Jean-Michel Jarre. При Faithless светлината не е просто начин да бъде осветена сцената – тя е част от разказа.
За фотографите това беше сериозно предизвикателство. Вместо традиционните концертни портрети обективите трябваше да търсят кратките моменти, в които светлината очертаваше лицата и телата на музикантите. В много от кадрите остават именно силуетите – и те всъщност се оказват едно от най-точните визуални отражения на самото шоу.
Maxi Jazz не отсъстваше
Но колкото и силно да беше настоящето на Faithless, в един момент миналото буквално се появи на сцената. Maxi Jazz се върна. Не физически, разбира се, но неговият глас и образ отново бяха пред публиката. В „God Is a DJ“, „Insomnia“ и „We Come 1“ прозвучаха оригиналните вокали на Maxi Jazz, докато неговият образ се появи върху мултимедийна стена зад музикантите. За няколко минути той отново беше част от Faithless. Това беше може би най-емоционалният момент на вечерта. Не опит да бъде намерен заместник на Maxi Jazz, а точно обратното – да бъде оставен да присъства там, където винаги е бил – в музиката на Faithless.
Faithless обаче категорично не превърнаха вечерта в носталгично шоу. До големите си песни групата включи композиции от различни периоди на дискографията си, сред които „Salva Mea“, „Crazy English Summer“, „Man With the Red Face“, „Music Matters“, както и песни от All Blessed и Champion Sound.
„Forever Free“, „Synthesizer“ и „Fugitive“ показаха съвременната страна на Faithless, докато „Insomnia“, „God Is a DJ“ и „We Come 1“ припомниха защо групата е оставила толкова дълбока следа в електронната музика. Новите композиции се вписаха естествено в програмата – ритмични, танцувални и с характерното за Faithless усещане за движение. Те не звучаха като пауза между старите хитове, а като естествено продължение на музикалния почерк на групата. Точно това направи концерта интересен и за хора, които познават Faithless от 90-те, и за публика, която открива групата днес.
Faithless звучат различно без Maxi Jazz. Но звучат живо.
И може би това е най-важното послание от концерта. Защото електронната музика на Faithless, създадена преди десетилетия, не остана заключена в записите. Тя продължава да се променя, да се изпълнява от музиканти на живо, да събира хора пред сцената и да намира нови слушатели. А когато прозвуча „We Come 1“, смисълът на заглавието сякаш се пренесе директно в публиката.
Хиляди хора, една сцена, една музика. И гласът на Maxi Jazz, който за няколко песни отново беше там. Така концертът събра на една сцена различни периоди от историята на Faithless – от музиката, с която групата се превърна в едно от емблематичните имена на електронната сцена, до новите композиции, които показват накъде продължава пътят ѝ. Faithless не се опитват да пресъздадат миналото едно към едно. Те продължават напред, без да оставят миналото зад гърба си. А Maxi Jazz остава там, където мястото му винаги е било – в гласа на Faithless.